Проектнобазирано обучение по информационни технологии 7 клас (стр. 10 из 12)
Всеки определя композиционното разположение и дизайна за техния вестник, чрез създаване на шаблон в Word 2003. Екипите създават добре проектирано, визуално привлекателно композиционно разположение, което привлича читателите. Една снимка или графика се включват във всяка страница за привличане на интереса. Страниците трябва да са леко различни, за да предлагат разнообразие.
Всеки екип взима решения относно композиционното разположение и дизайна имайки предвид включването на следното в техните вестници:
- Съдържание на заглавката или „шапката”: име на вестника, лого, дата; може също така да се включат и името на училището, адрес, телефон, адрес за електронна поща, броя на изданието
- Оформление на колонките: вземат решение дали колоните да бъдат две или три
- Стил на заглавията: привличащи вниманието изрази, които предизвикват интереса на читателите към историята
- Стил на реда с името на автора: авторски
- Форматиране на снимки или графика: всички снимки или графики трябва да бъдат поставени така, че текстът да бъде разположен около изображенията вмъкнати между два блока текст
- Номерация на страниците: определят местоположението и формата
- Стил на подписите под илюстрациите (или надписите): описание на снимките или другите изображения
- Избор на фамилия шрифтове: използват лесна за четене фамилия шрифт (обикновено sans-serif, например Arial,Times New Roman и др.), макар разновидности на една и съща фамилия шрифтове (различен размер или стил да може да се използва за различните заглавия)
- Композиционно разположение и дизайн: по-голямата част от пространството на страницата трябва да бъде запълнено. Все пак, трябва да има и подходящо количество бяло пространство, така че да не се получи вестник, който да е твърде претрупан.
- Упражнение 3.3: Планиране на композиционното разположение и елементите на дизайна
Учениците (по екипи за изработване на вестници) вземат решения относно следните елементи на композиционното разположение и дизайна за своите вестници, като попълват следната таблица:
| Елементи на композиционното разположение и дизайна | |
| Съдържание на заглавката или „шапка”: | |
| Формата на колоните: | |
| Стил на заглавията: | |
| Стил на реда за името на автора: | |
| Елементи на визуално привлекателно композиционно разположение и дизайн: | |
| Име на вестника, новинарското списание: | |
| Форматиране на снимките или графиката: | |
| Номерация на страниците: | |
| Стил на надписите под картинките и илюстрациите: | |
| Фамилия шрифтове: | |
ИЗГОТВЯНЕ НА ВЕСТНИКА
Сега вече учениците са готови да изготвят своите вестници. Учениците използват шаблона, който те са създали, и вмъкват всички новини и очерци, всички снимки и графики. Редакторът „Композиционно разположение и дизайн” помага на всеки член от екипа при последните етапи от изготвянето.
Упражнение 3.4: Изготвяне на вестника
Ето и четирите последни стъпки при изготвянето на вестниците:
- Учениците преобразуват статиите така, че да отговарят на стила и форматирането, избрани за техния вестник
- Учениците изработват вестник - „манекен”, използвайки обикновен вестник, ножици и лепило
- Учениците вмъкват форматираните статии в композиционното разположение на техния вестник
- Учениците записват окончателния вариант на вестника като документ, създаден с приложението Word, и разпечатват екземпляр, който класа да разгледа
Упражнение 3.5: Обобщаващ въпрос
За да завърши този проект, учениците мислят дали техния вестник отразява стойностите на аудиторията, за които те пишат. Може би въпросът трябва да се формулира така:
„Как вестникът на вашия екип отразява стойностите на вашето училище? ” (27)
ОЦЕНЯВАНЕ:
Оценяването на проектите се извършва по критерии посочени в индивидуална карта за оценка (Приложения № 11, №12, №13). Учителят оценява както готовия продукт, така и процесът на работа на групата, като се стреми оценката да бъде обективна, аргументирана и обоснована.
Глава трета. Анализ на резултатите
3.1 Анализ и оценка на резултатите
За да се установи дали е възможна реализацията на предложения от мен експериментален модел за практическо приложение на проектното обучение в часовете по ЗП информационни технологии в седми клас, проведох анкета между колеги преподаващи информационни технологии в прогимназиален курс.
Това е един начин за установяване надеждността и функционалността на предложените задачи - чрез така наречената Експертна оценка. Разработеният експериментален модел представих на екип от експерти. Поисках мнението на четирима колеги. Те са преподаватели по информационни технологии среден курс. Предварително им поставих срок от 10 дни, в който да направят оценката си. Така дадох възможност на всеки от тях, да обмисли добре отговорите си и да изкаже мнения и предложения, ако има такива.
Картата за експертна оценка цели да отговори на въпроса, дали предложените типове задачи са подходящи за реализацията на целта и задачите, които съм си поставила в настоящата разработка.
След запознаване с материалната база и естеството на задачите от разработения модел, учителите попълниха картата и отговориха на въпросите с да /не. При обработка на дадените отговори се получиха следните обобщени резултати, които са представени във вид на таблица. (Приложение № 10)
В последната колона се намира коефициента на валидност наЛоши. Той е изчислен за всеки от поставените въпроси. Стойността на този коефициент варира от:
(-1) - когато нито един от експертите не е дал положителна оценка на съответния въпрос;
(0) - когато 50% от експертите отговарят положително;
(1) - когато всички отговарят положително.
Оценката на предложения тест или набор от задачи се приема за положителна, ако коефициентът на Лоши е по-голям или равен на 0,68
(Кл
0,68).Коефициентът на Лоши се определя по формулата:
CVR =
, където n e броят на всички експерти, k еброят на експертите одобрили задачите.
Във тази формула k показва броя на експертите, които са отговорили положително на въпросите, а n - броят на всички експерти, участвали в експертната оценка.
За по-голяма надеждност се определя средноаритметичния коефициент на Лоши.
Получената стойност на средноаритметичният коефициент на Лошие: 0,75.
Този резултат показва, че предложеният експериментален модел от идеи за практическо приложение на проектното обучение е приложим в часовете по ЗП - информационни технологии в седми клас и е подходящ за осъществяване на целите, които съм си поставила.
По първия критерий степен на усвояване на знанията за работа с програмите на Microsoft Office - MS Word, MS Excel, MS PowerPoint; Internet Explorer, Paint тенденцията се засилва към повишаване на степента на усвояване на знанията от учениците за възможностите на изучените програми; отделните инструменти и тяхното предназначение; умението им да определят последователността от действия при създаване на проект.
По втория, третия и четвъртия критерий, а именно: Точност при изпълнение на поставените задачи, Екипност, Време за изпълнение на поставените задачи анализът от резултатите от картите за оценяване на проектите показва, че учениците са се справили много добре по всички критерии, с изключение на третия Екипност. Една от причините за това е недостатъчно изграденото чувство на сътрудничество и толерантност у някой от учениците и липсата на опит, който имат при работа в екип.
Резултатите от картите за оценяване на работата по екипи са както следва:
Екип 1 - Много добър (4.57); (Приложения № 11)
Екип 2 - Много добър (4.85); (Приложения № 12)
Екип 3 - Много добър (4.71); (Приложения № 13)
Указание за оценяване
| Скала за оценяване | |
| 1 = Не отговаря на критериите | 3 = Отговаря на повечето критерии |
| 2 = Отговаря на някои критерии | 4 = Напълно отговаря на (или надвишава) критериите |
В самия край на проекта проведох анкета с учениците (Приложение № 14) с която целях да получа обратна връзка за това какво е затруднило учениците в това ново начинание, кое е било най-интересното и вълнуващото, как да бъдат сформирани нови. Всичко това би улеснило работа по един нов проект, в който да бъдат интегрирани информационните технологии в средния курс, защото интегративността е предпоставка за изграждането на продуктивен познавателен процес на основата на многостранна умствена дейност на учениците.
В този смисъл интегрирането на информационните технологии в обучението по даден учебен предмет и използването на проектния метод на обучение създават възможност за обогатяване на комплексите от представи и понятия и съдействат за активно учене.
Изводи
Системните наблюдения, непосредствената работа на учениците от групите по ЗП - Информационни технологии в седми клас на ОУ „Георги Бенковски" - град Бургас, резултатите от проведените тестове, анкети, оценъчни карти и експертната оценка ми дават основание да направя следните изводи:
1. Методът на проектите е среда, организирана около ученето, а не преподаването, даваща възможност за индивидуална изява на всеки ученик, според неговите знания, умения и ценности. Среда, в която се създават индивидуални знания, а не се копират знания на другите. Информационните технологии от своя страна дават възможност на учениците да използват различни подходи и технологии като средство за планиране, развитие и представяне на проектите.