2 Хуан Перон и издигането му до властта (стр. 4 из 5)

На 12 септември Алиенде планира да държи реч, в която да предложи решение на кризата чрез референдум. Той не успява да произнесе речта, тъй като на 11 септември 1973 година правителството е свалено чрез кървав държавен преврат , оглавяван от генерал Пиночет . Президентският дворец „Ла Монеда” е атакуван от военните. Алиенде прави прощално изявление по радиото , след което се самоубива. Последните думи на държавния глава са „¡Viva Chile, viva el pueblo, vivan los trabajadores!” („Да живее Чили, да живее народът , да живеят работниците”).

Последната снимка на Салвадор Алиенде на 11 септември 1973 година – президентът разбира, че краят е близо.

Управлението на Алиенде остава в историята като „Чилийският експеримент” и опит за така наречения„социализъм с човешко лице”, различен от този в Съветския блок. Именно затова Алиенде е считан за мъченик на демокрацията и личността му и до днес е уважавана в страната. Постигането на успешен ляв модел в държавата остава неосъществена мечта , завършила трагично. В реч пред ООН Алиенде заявява: „Край със зависимостта! Край с потисничеството! Край с вмешателството!”. Левите му идеи така и не успяват да намерят своята реализация , но личността му остава символ и идеал за много южноамерикански социалисти. В голяма степен крахът на неговото управление се дължи на намесата на САЩ във вътрешните дела на държавата и категоричността й да попречи на разпространението на социализма в стратегически регион като Латинска Америка. Дали Алиенде би съумял да изгради стабилна държава ако му бе даден такъв шанс остава въпрос без отговор. Интересна е темата за американската намеса в преврата от 1973 година. Пряката намеса на ЦРУ и до днес остава спорна , тъй като някои от документите все още са засекретени, но разсекретените досега документи доказват ясно, че САЩ са знаели и одобрявали действията на превратаджиите.

Салвадор Алиенде( вдясно) и Аугусто Пиночет (вляво) – две противоречиви личности с огромна роля за историята на Чили.

2.Ерата на генерал Аугусто Пиночет

Веднага след смъртта на Алиенде е сформирана военна хунта начело с генерал Пиночет – започва един от най-трудните, както и най-противоречивите периоди за чилийския народ. Особено кървави са първите дни след преврата , когато броят на убитите и „безследно изчезнали” достига хиляди. Националният стадион се превръща в концлагер, където противниците на хунтата са жестоко измъчвани и избивани. Особено трагична е съдбата на известния певец комунист Виктор Хара, който намира смъртта си по жесток начин. По време на преврата загива и американският журналист Чарлз Хорман – смята се,че той е открил улики, уличаващи САЩ в участие в преврата, след което е убит. Събитията от онези дни са съпътствани от масови арести и мъчения, а създадената през ноември тайна полиция DINA се превръща в един от злокобните символи на режима. Новото правителство предприема драстични реформи , за да изправи на крака държавата, намираща се в пълен хаос. Решаваща в този момент се оказва финансовата и идеологическа подкрепа на САЩ. Група способни икономисти, завършили университета в Чикаго, се заемат с нелеката задача да обърнат в нов курс икономическата политика на страната, залягайки на принципите на неолиберализма. Резултатите не закъсняват и скоро инфлацията намалява драстично, а частният сектор е либерализиран. През 1982 година известният американски икономист Милтън Фридман нарича реформите по времето на Пиночет „чилийското чудо”. Въпреки че добивът на мед остава в държавни ръце, но нови пазари са отворени за частни инвеститори.Борбата с инфлацията обаче налага драстични орязвания в средствата за здравеопазване , което води до поява на епидемии от тиф и вирусен хепатит сред населението. След икономическата криза от 1982 година , министър на финансите става икономистът Ернан Бучи , който извършва редица значими реформи, сред които опростяването и намаляването на корпоративния данък. В макроикономическо отношение политиката на правителството също дава позитивни резултати – брутният вътрешен продукт нараства значително , а инфлацията спада, което спомага за стабилизирането на икономиката на държавата. В периода 1984-1990 година брутният вътрешен продукт нараства с по 5,9% на година, с най-бързи темпове от целия континент. Чили развива и стабилна политика на износ за Северното полукълбо. Надниците и семейните надбавки обаче намаляват заради големите суми, които правителството на Пиночет отделя за военен бюджет, а безработицата остава висока. Разслоението в обществото се очертава все по-явно- за сравнение , по-заможната класа от обществото е получавала 25% от националния доход през 1972 година(при управлението на Алиенде), а през 1975 година получава 50%, а работниците получават 64% от националния доход през 1972 година и едва 38% през 1977год. Това води до масово недохранване сред от половината от децата в Чили , а 60% от населението не може да си позволи минималната дажба от хранителна енергия на ден. Действията на правителството засягат и дребните и средни собственици, които биват доведени до фалит, докато в страната масово пристигат чужди инвеститори и корпорации.

Що се отнася до външната политика на страната , Пиночет подема каузата за борба. срещу влиянието на комунизма в Латинска Америка. Чили се присъединява към Операция „Кондор” заедно с Боливия, Бразилия, Парагвай и Уругвай., а по-късно и с Аржентина, които също са управлявани от военни диктатури. На 30 септември 1974 година генерал Карлос Пратс, министър , вицепрезидент и командващ въоръжените сили по времето на Алиенде, загива заедно със съпругата си при атентат. Пратс е само една от многото жертви на политически убийства в Латинска Америка. Въпреки явното потъпкване на човешките права , САЩ дълго време поддържа приятелски отношения с генерал Пиночет , издигайки го като своеобразен щит срещу инвазията на комунизма в Латинска Америка, и предоставяйки на Чили икономическа подкрепа, без която държавата едва ли би могла да просперира. Убийството на чилийския политик и икономист Орландо Летериер във Вашингтон през 1976 година обаче се превръща в международен скандал и провокира САЩ да наложат ембарго над продажбата на оръжия в Чили. Особено обтегнати остават отношенията с Аржентина. През 1978 година двете държави са на ръба на война заради териториални спорове. По време на Фолклендската война през 1982 година, Чили и Колумбия са единствените държави, които не застават на страната на Аржентина – Пиночет дори става фактически съюзник на Великобритания( оттам датира и близкото му приятелство с бившия британски премиер Маргарет Тачър). Все пак през 1984 двете държави подписват договор за мир и приятелство.

При историческата равносметка на 16-годишното управление на генерал Аугусто Пиночет безспорно трябва да се вземе под внимание грубото потъпкване на човешките права, многобройните убити и безследно изчезнали противници на режима му, както и гореспоменатите политически убийства над видни личности. След демократизацията на страната са извършени редица разследвания , които разкриват съществуването на специални места, използвани за мъчения и убийства на политически противници. Особено показателен е така нареченият Caso Degollados(„ случаят с отрязаните гръкляни”) , случил се през 1985 година. Тогава трима членове на Комунистическата партия – Сантяго Натино, Мануел Гереро, и Хосе Мануел Парада са открити в близост до летището в столицата Сантяго с прерязани гръкляни. Широкият обществен отзвук на събитието води до осъждането на няколко военни, свързани с престъплението. Трагична е съдбата и на чилийците Родриго Рохас ДеНегри и Кармен Глория Кинтана – участници в протестна демонстрация срещу правителството през 1986 година. Двамата биват запалени и захвърлени в канавка от полицаите. Оцелява 18-годишната Кармен , но 19-годишният Родриго загива. Всички тези случаи на брутално насилие „спечелват” на генерал Пиночет прозвището „кървав диктатор” – държавник , управляващ с желязна хватка , смазващ безмилостно противниците си. Въпреки подкрепата на САЩ, режимът на генерала е осъден от световната общност. През 1983 година е създадено въоръжено крило на Комунистическата партия , което организира неуспешно покушение срещу диктатора, предизвикало допълнителен хаос в страната.

3.Чили след края на хунтата

Все пак в края на 80-те години настъпва мъчителното, но успешно раждане на една демокрация. Става ясно, че пътят, по който трябва да тръгне Чили , не е нито този на комунизма, нито на военната хунта, а на едно модерно и свободно общество , отърсило се от грешките на миналото. Според конституцията от 1980 година, за 1988 година е насрочен плебисцит, който ще послужи като своебразен вот на доверие за Пиночет. Генералът губи плебисцита и е принуден да се оттегли. През своето управление той написва най-противоречивите и кървави страници в историята на страната. Новината за свалянето на диктатора предизвиква всеобща еуфория в чилийското общество, уморено от годините на несигурност и насилие. Следващите правителства на Чили успяват да укрепят страната и да я доразвият като икономическа сила в региона.