Премиерата на ‘Съперници’ в Бургас е на 31 май 1958 г. Солистките Дора Вариева ( Лиза, селянка ), Христина Кирова ( Лиза, госпожица ), Виолета Пенчева ( шивачка ) и Марселина танцуват на палци – знак за пораснали професионални умения в областта на класическия танц. Солисти са Калчо Нанев ( Колен ) и Стоян Грънчаров ( Мишо ). Участват още Георги Сливков, Георги Георгиев и др. Очертава се един немалък състав от подготвени танцьори. Но колко е трудно да се организира спектакъл, когато артистите не са на щат и трябва да се грижат и за своята прехрана...През тези години в Стара Загора, Русе, Варна и Пловдив оперните театри са вече одържавени и имат осигурени щатни бройки за балени изпълнители и хореографи. Докато в Бургас това се постига благодарение на ентусиазма и всеотдайността на Дора Вариева и на изпълнителите, които работят на доброволни начала, без заплати и без предвидени средства за балетни спектакли. Поради тази причина първата балетна постановка в Бургаската самодейна опера оства и едиствена до одържавяването и.
Следват много оперни заглавия, в които Дора Вариева поставя танцовите сцени. Последно танцува в ‘Гергана’ ( 9 декември 1958 ) и ‘Продадена невеста’. И от там нататък край. Вижда, че вече има по-добри и млади от нея. Танците в операта ‘Евгений Онегин’ се реализират от Асен Манолов, тъй като в това време ( 1960 ) Дора Вариева става майка – нейна голяма мечта.
В края на 1961 г. след неуморимите усилия и настоявания на Дора Вариева в състава на Бургаската самодейна опера най- после разкриват щатни бройки за балетни артисти- за пет балерини и петима балетисти. Но поради липса на средства в деня на премиерата на ‘Травията’ ( 30 юни 1964 ), когато танците вече са готови, този щат е съкратен. Обидени от това балерините не се явяват на спектакъл и Дора Вариева трябва сама да танцува импровизирайки буквално на самия спектакъл.
В последвалите заглавия Дора Вариева отново работи с нещатни балетисти. През целия си път на ръководител и хореограф тя не забравя и необходимостта от самостоятелни изяви на балета. В края на 1960 г. поставя тематичен концерт ‘Песни итанци на народите’. През 1965 г. поставя ‘Унгарски танц’ от Лист, ‘Умиращият лебед’ от Сен Санс, фрагмент от ‘Лебедово езеро’. С тяк, както и с танците от операта’Хубавата Елена’ се явява на преглед на художествената самодейност в Пловдив, където получава специална похвала от председателя на журито- Петър Луканов. Но до цялостна балетна творба повече не се стига. Интересно е, че след като поставя ‘Съперници’, Дора Вариева повече не посяга към познатите и спектакли от Сатозагорската опера, въпреки че в някои от тях е играла дори и солови роли. Явно си дава сметка, цхе съставът не е все още на нужното професионално ниво. А и трудностите да се организират артисти, които не са ангажирани на щатна работа в театъра, не са за пренебрегване – при тези условия усилията за създаване и поддържане на балетна творба са непосилни.
И така до 1972 г., когато Бургаската самодейна опера е най-после одържавена.
В този момент балетното звено се гради от 32 души, макар да не са на щат, а само привличани за постановки. Във връзка с ‘професионализирането’ на балета ръководството на операта кани за педагог и хореограф примабалерината от Софийската опера Люба Колчакова, която провежда изпит и набира нужния и състав. Назначениса обаче едва 5 балерини. Дора Вариева остава като помощник. До пенсионирането си през 1979 г. Дора Вариева повече не поставя в одържавената Бургаска опера. За кратко Люба Колчакова реализира танците в ‘Евгений Онегин’ (1973) / За тази постановка критиката е доста остра. Защото е трудно да се приеме за балет разхождането на 5 балерини по сцената. През 1960 г. самодейната опера поставя ‘Евгений Онегин’. Как тогава е бил създаден добер кордебалет само от самодейци?- висока оценка за дейността на Дора Вариева / и Балетен концерт ( 1975 ).
Макар вече да не ръководи балетната трупа в операта, Дова Вариева продължава да се занимава с балет. За да помогне за развитиети на любимито си изкуство в Бургас, тя оглавява танцовата школа към Дома на транспортните работници, голяма и малка група в профсъюзния дом, както и балета на пионерския дом. Нейни ученици участват в балетни спектакли на операта. С тях тя пътува на фестивали, за които поставя много и интересни танци. Нейни възпитаници са артисти в професионални театри в страната. Сред ученичките и е Пенка Василева, която постъпва в Старозагорския балет направо като солистка. От Бургас в Стара Загора отива и Христо Златев. При нея учи и Стоян Георгиев – балетист в Русе и хореограф впоследствие.
‘Изисквах от учениците си много, но и успявах да бъда търпелива. Не им се карах, за да не убивам духа и любовта им към балета. Когато си груб, резултатът никога не е положителен. Аз ги насърчавах и мисля, че затова идваха. Насаждах им любов и виждах как те се влюбват в танца...’ Това каква Дора Вариева за своята педагогическа работа.
За принос в популяризирането на балетното изкуство тя получава много награди и отличия, включително и два ордена ‘Кирил и Методий’ – II и III степен. Защото с голямата си любов, всеотдайност и труд Дора Вариева открива за Бургас балета и запалва неговия огън в сърцата на поколения ученици и артисти.
След Дора Вариева и Люба Колчакова във вече одържавената бургаска опера от 1975 до 1980 г. хореограф е Димо Врубел. Той поставя ‘Рапсодия в синьо’ ( 1976 ) на Гершуин, ‘Шехерезада’ (1976) на Римски- Корсаков, ‘Виенска любов’ (1977) на Щраус, ‘Бахчисарайски фонтан’ (1979) на Асафиев.
Нов етап в развитието на Бургаския балет се отбелязва с премиерата на балета ‘Копелия’ (1981), хореография отново на Люба Колчакова. Като първа българска балерина от средата на 40-те до 60-те години, Колчакова е създала ярка галерия от образи и е сред първите представители на родното ни балетно изкуство, извоювали международен престиж. Дълги години Люба Колчакова е педагог и художествен ръководител на Държавното хореографско училище. Този и опит полага началото на професионалното балетно изкуство в Бургас. Завръщането и в колектива се смята за етап в развитието му, а ‘Копелия’ е плод на превъплащението наКолчакова като хореограф и режисьор. Спектакълът е запомнящ се и благодарение на наситеното с артистичност и висок професионализъм изпълнение на балетистите – Елзе Генова, Пенка Конарова, Светлана Сиракова, Рима Димова, Виолета Добрева, Дора Витанова, а от мъжете – Григор Роглев, Кирил Куцаров / някои от тях са завършили държавното хореографско училище, но други са подготвени в школата на Дора Вариева /.
След успеха на ‘Копелия’ Люба Колчакова се обръща към ‘Шопениана’ (1981) и трето действие на ‘Лебедово езеро’ (1981). След тези два класически шедьовъра, Петър Луканов поставя през 1983 г. ‘Тривърхата шапка’ и 1984г. ‘Вечер на съвременния балет’.
От 1984 до 1997 г. художествен ръководител на Бургаския балет е Павлина Иванова. Тя завършва през 1969 г. с пълно отличие балетна режисура в ГИТИС – Москва. Ръководила е като главен балетмайстор балета в Кишинев. Иванова се завръща в България и постъпва в Българска телевизия като режисьор, а през 1972 г. завършва курсове по модерни танци в Париж. От създаването на Държавния музикален институт за хореографски кадри в София (1970) до неговото закриване, тя е преподавател по характерни, класически и исторически танци. Две години ( 1972 – 1974 ) е постановчик и в Истанбулската опера.
Първата балетна постановка на Павлина Иванова в Бургас е ‘Нестинарка’ на Марин Големинов. Спектакълът предизвиква противоречиви оценки на привържениците на традиционното либрето и застъпниците на новите търсения. Но Павлина Иванова заявява: ‘Не се страхувам от експерименти!’ Новаторските опити на Павлина Иванова са известни още от следването и. Разказва се, че от идеите и се възползва не друг, а легендарният новатор Леонид Якобсон.
След ‘Нестинарка’ на сцената на Бургаска опера се появява поредното заглавие от световното балетно наследство ‘Пепеляшка’ (1984).
1985 година е отбелязана с Балетен спектакъл в три части: ‘Създаването’ – музика Хендел, ‘На мира в света’ – Марин Големинов, ‘Кармен’ – Бизе – Шчедрин.
1987 година отново се появява класическо заглавие в културния афиш на Бургас – балетът ‘Ромео и Жулиета’ на Прокофиев. Павлина Иванова и този път не е изневерила на себе си като се откъсва от традиционните сценарни стереотипи, не за да се адаптира към условията в които твори, а за да разгърне своето въображение. Така е и с нейния жизнерадостен и осъвременен ‘Доктор Охболи’ (1988).
През 1989 г. Павлина Иванова хореографира ‘Космос от любов’ по музикален колаж от Бах, Моцарт, Сибелиус, Гершуин, Равел, Малагения и др.
Следващите две години Павлина Иванова работи във Фрайберг. През това време в Бургаска опера балетни спектакли поставят отново Петър Луканов – ‘Чиполино’ (1990) и Стоян Георгиев ( един от учениците на Дора Вариева, който по това време вече развива активна хореографска дейност в Русе). Той поставя ‘Ян Бибиян’ по музика на Атанас Косев през 1991 година.
1992 година Петър Луканов поставя ‘Фолк, джаз и нещо друго’ по музика на Милчо Левиев, Теодоси Спасов и музикален колаж.
След двегодишното си отсъствие Павлина Иванова отново се завръща в Бургас и поема балета в свои ръце. Още същата година се състои премиера на балета ‘Лешникотрошачката’, а само след няколко месеца (1993) и ‘Съперници’ на Хертел, балет, който с голям успех е показан и в София. На първия балетен фестивал с международно участие съставът на балета се представя с ‘Кармен’ и нов прочит на ‘Нестинарка’ – балет който е реализиран 1995 г. и е наречен ‘Живот жарава’.
Година по-рано 1994 е премиерата на ‘Вечер в Испания’ либретото, режисурата и хореографията отново са дело на Павлина Иванова, а музиката е на Лекуона, Родриго, Бизе – Шчедрин.
През 1995 година се появява поредния спектакъл изцяло дело на Иванова – режисура,хореография и либрето. Спектакълът е наречен ‘Един ден във Виена’ и е по музика на Щраус.