УНСС-СОФИЯ
РЕФЕРАТ ПО ЕКОЛОГИЧНО ПРАВО
· ВАЖНИ ТЕРМИНИ
· ЕКО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО-ИСТОРИЯ
· ЕКО ПОЛИТИКА-ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ
Изготвил:
Проверил:
доц. С. Наумова
Важни термини
Околна среда- съвкупност от естествени и антропогенни фактори и елементи, които са корелативно свързани и влияят върху екоравновесието, качеството на живот, здравето, ландшафта, културното и историческото наследство.
Опазване на околната среда- дейност, съвкупност от действия и мерки насочени към предотвратяване на деградацията на околната среда и нейното запазване, възстановяване и подобряване. Това включва събирането на информация и контролът за състоянието и предварителната оценка на въздействието върху околната среда на проектираните дейности.
Природни ресурси- това са тези части на природата , които човекът използва за своите потребности.
Възобновими ресурси - тези, които естествено се възстановяват или с човешка дейност могат изцяло или частично да бъдат възстановени и за които се счита доказано, че се възстановяват съпоставимо с експлоатацията им. Например горски и рибни ресурси. Невъзобновими ресурси - всички останали.
Замърсяване на околната среда - промяна на качествата в следствие на възникване и привнасяне на химически, физически или биологически фактори от естествен и антропогенен източник в една държава или извън нея независимо дали се превишават нормите действащи в страната.
Увреждане на околната среда - такова изменение на един или повече от съставните й компоненти, което води до:
· намаляват биологичното разнообразие;
· влошаване качеството на живот;
· затрудняват възстановяването на екосистемите.
Опасни вещества и отпадъци - това са тези вещества и продукти на цивилизацията, които увреждат човешкото здраве, живата и неживата природа и качествата на околната среда при производство, транспортиране, употреба или изхвърляне.
( определенията са изведени от ЗООС )
***
Модерния човек се е откъснал от природата.Той направи от нея предмет над които той може да господства по своя воля.
По пътя е забравил,че собственото му оцеляване зависи от хармонията която подържа в жизнената си среда.
Забравихме,че Гея е цяло живо същество,което ще ни изхвърли от себе си ако му вредим.
***
1.ЕКОЗАКОНОДАТЕЛСТВО-ИСТОРИЯ
В България развитието на екологичното право, както и на екозаконодателството не се различава от историческите основания за развитието им в други държави. Разбира се това е напълно нормално защото проблемите свързани с околната среда са сравнително нови - този правен отрасъл (екологичното право) е възникнал на много по-късен етап от основните клонове на правото.
В исторически план нека да започнем от самото начало - 681 г. За периода на I и II българска държава разполагаме с много оскъдни документи и данни, от полза за изследователя са най-вече различни заповеди " христовули", с които българските владетели дават право на определени лица да ловуват върху дадена територия, като се задължават да опазват и охраняват царските гори. Има информация за налагане на жестоки наказания за бракониерите включително смърт.
В тази връзка най-интензивно в началните етапи на този правен отрасъл се развива т.нар. горско законодателство. Горското законодателство започва бързото си развитие през ХIV в. през 1318 г. във Франция се появяват първите горски закони, а в Чехия през 1379 г. Последователно и сравнително бързо в Унгария, Прусия и Швеция се създават прецизни правни регламентации относно собствеността и ползването на различните горски масиви.
Съсредоточавайки отново вниманието си върху България трябва да спомена, че развитието на екозаконодателството се дели условно на три периода:
1. Преди Освобождението.
2. След Освобождението до края на II-рата световна война.
3. Приемането на Конституцията от 1947 г., тя променя режима на собствеността - отменен е принципът за неприкосновеност на частната собственост от Търговската конституция.
През първият период се наблюдава икономическо и държавно оживление (Възраждането). Оживлението е на основата на феодалното владеене и собствеността на земята. Изискванията на времето са отразени в два закона - Законът за земите от 1858 г. и Законът за горите от 1870 г. Законът за земите (1858 г.) е общ устройствен закон за материята. Според неговите разпоредби (чл.1) земите се разпределят на пет категории с различен статут (тези категории автоматично преминават в Закона за горите от 1870 г.).
Разграничават се следните категории:
1 Мемлюке - пълна частна собственост - притежателят има право на всякакъв вид разпоредби с тях - продажба, даряване, размяна, наследяване, залагане.
2 Мариие - държавна собственост, държавата отстъпва само използването им и владелецът няма право да се разпорежда с тях.
3 Мавкуфе - вакъфските земи - това са посветени земи, които не подлежат на отчуждаване. Те са дарени или оставени в наследство на джамиите като често ги управлява дарителя или наследниците му.
4 Метруке - земи основани за общо ползване - пътища, площади, пазари, пасища - те са обществена собственост.
5 Меват - в Закона те са определени като "държавните мъртви пустеещи земи", те не се владеят от никого с тапия, пустеят, не са предназначени за села и градове и се намират от населено място на разстояние силен човешки вик. Който пръв ги овладее получава безплатно правото да ги превърне в ниви.
Петте основни категории земи се подразделят на подвидове, съгласно Закона за земите.
Основните категории земи както вече бе споменато преминават автоматично в Закона за горите от 1870 г. Той е основа на горско законодателство, в него се определят четири категории гори, а те са:
1 Държавни гори.
2 Общински гори - обикновено са близо до населените места - мерите.
3 Вакърфските гори - собственост на религиозни и благотворителни организации.
4 Частните гори - твърде малко по обем.
След Освобождението и приемането на Търновската конституция са създадени специални правила за контрол, използване и опазване на горите. Особено значение има Временното руско управление и изградените по руски опит и образец горска администрация - действат лесничей и горски стражари.
Още преди да се приеме Закон за горите в Княжеството такъв се приема в Източна Румелия. В Княжеството първият Закон за горите е приет 1883 г., утвърден с Указ на княз Александър I Батенберг.
Този закон има общо 73 члена като нормотворецът разделя горите на:
· държавни
· общински
· частни.
Създаден е специален раздел за управлението на горите. Специални разпоредби с множество ограничения и забрани с цел вземане на мерки срещу безразборното изсичане на горите, което тогава е масова практика. Специална технология се изисква за изсичане на горите и експлоатацията им. В чисто юридически аспект са създадена първата структура свързана непосредствено с опазването на горските ресурси - създава се Горско управление към Министерството на финансите.
Горското законодателство претърпява сложно и дълготрайно развитие в резултат на многобройните закони за горите - през 1889 , 1897, 1904, 1922 и 1925 г. През 1925 г. е приет последният горски закон преди първата републиканска Конституция от 1947 г. С него се създава централизирана горска администрация със специален орган Висш горско стопански съвет. Той е подчинен на Министерството на земеделието и държавните имоти и е разполагат с широки правомощия, свързани с разглеждането на законопроекти, правилници и принципни въпроси по уредбата на горското стопанство, като го е председателствал лично министърът.
Едновременно с горското законодателство се приемат и други закони, свързани с опазването на околната среда - Закони за опазване на водите, за регулиране на лова и ловните стопанства. През 1920 г. е приет и Закон за водните синдикати, с който се регулират водните ресурси.
През 1936 г. се създава Наредба - Закон за защита на родната природа, това е пръв опит за създаване на общ закон за опазване на околната среда.
В този период се създава Съюз за опазване на родната природа. Негов основател е Петко Стайнов.
В периода след приемането на първата републиканска конституция от 1947 г., на базата на конституционният принцип за изключителна държавна собственост през 1948 г. се приема Закон за стопанисване и използване на горите. Чрез този закон се национализират горите. Горите най-напред се окрупняват в Единен горски фонд, а след това се обособяват държавни гори за общо ползване и за частно ползване.
През 1969 г. влиза в сила Закон за защита на природата. В него законодателят прави пръв опит да дефинира понятието "защита на природата". На етапи се създават държавни структури, които имат за цел да управляват обособени държавни обекти. Но дори след Конституцията от 1971 г. на опазването на околната среда се гледа волнутаристически, а не държавнически.
След дълги обществени дебати към Държавния съвет се създава Съвет за околната среда, който обаче няма необходимите правомощия, неговата единствена функция се свежда до участие в разработването на програми, свързани с опазването на околната среда. В резултат на безсилието на тази структура се създава Комитет за опазване на околната среда.
След приемането на Конституцията от 1991 г. в нея и в няколко основни закона (ЗООС от 1991 г.) се създава новата правна уредба на околната среда. Създадени са и много подзаконови нормативни актове, които съдържат множество технически норми.
2. ЕКОПОЛИТИКА-ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ
Такива значими общоправни принципи са провъзгласените от Конституцията от 1991 г. права на:
· благоприятна и здравословна околна среда,
· информация.
· бе провъзгласен в чл.5 ал.4 приоритет на ратифицираните по конституционен ред международни договори.