Специализирано висше училище по библиотекознание и информационни технологии
РЕФЕРАТ
ТЕМА:
Човекът – възникване и еволюция.
Човекът – най-висшето същество на Земята. Характеризира се със способност да изработва уръдия на труда и да изменя с тях природата, с обществен живот, силно развит мозък, съзнание и членоразделна реч. По биологическите си белези се числи към клас бозайници, разред примати, отделен е в самостоятелно семейство – Hominidae, представено само с един род с единствен вид – Съвременния разумен човек (Homo sapiens recens). Човекът има три подвида – трите големи човешки раси. Най-близко родствен е с човекоподобните маймуни, с които има общи прадеди. Оформил се е през плиоцена под влияние на труда от несъществуващи вече видове. При настъпили климатични промени в края на терциера висшите човекоподобни маймуни, подобни на австралопитеките, напускат горите и започват да живеят в степни области. Това довежда до изпрявяне на вървежа. Това обуславя бързо развитие на мозъка, вследствие освобождаване на черепа от натиска на мускули, разщиряване на обзора и други. Една от промените,които са свързани са изправеното ходене е преход в начина на придвижване – чрез двата задни крайника,вместо чрез четирите,което води до изправяне на тялото.Пренасянето на тежестта на тялото върху долните крайници води до увеличаване на размерите и здравината им.Бедрената кост се превръща в най-дългата и най-здравата кост в човешкия скелет.Формира се свод на ходилото,върху който пада тежестта на тялото.Той може да пружинира и така улеснява продължителното ходене.Увеличава се площта на тазовите кости,което дава по-добра опора на вътрешните органи.Формира се двойна S-образна извивка на гръбначния стълб,която създава възможност за пружиниране и предпазва органите на главата и туловището от сътресение.Намалява предно-задният размер на гръдния кош. Освобождаването на предните крайници от участие в придвижването позволява те да се ангажират с трудова дейност.Те се скъсяват,разширяват се дланите,увеличава се подвижността на ставите и палецът се противопоставя стабилно на всеки от останалите пръсти.Особено полезно е изменението на палеца,тъй като това е причината предният крайник да се превърне в ръка,която може да хваща различни предмети. Главата заема равновесно положение над гръбначния стълб.Това води до намаляване на размерите на шийните прешлени и на мощните мускули на шията. Изправеното ходене на задните крайници възниква за пръв път при рамапитека.За австралопитека и следващите хоминиди изправеното ходене е единствен начин на придвижване.
Безспорно тези изменения са повишили приспособителните възможности на организма в борбата за оцеляване срещу природните стихии,срещу враговете и глада.Тези еволюционни изменения са се появили по естествен път,както всички други изменения в еволюцията на живия свят,довели до поразителното богатство и разнообразие на форми,което ни заобикаля. Настъпват и промени свързани с всеядния тип на хранене.Освен с плодове прадедите на човека започват да се хранят със семена,а също и с месо.Във връзка с промяната на типа хранене възниква необходимостта храната да се стрива.Кътниците постепенно придобиват плоска повърхност,а резците и кучешките зъби стават по-малки.Долната челюст променя формата си и става по малка.Ставното й свързване е по-свободно и позволява движението й настрани.
Трудът пряко и косвено влияе за развитието на съзнанието, като усъвършенства наблюдетелността на човека, зрителния апарат и мозъка. Неговата маса прогресивно се увеличава.Увеличава се обемът на крайния мозък и се развиват предните му дялове и кората на големите полукълба.Тяхната повърхност се увеличава.Това позволява да се развие висша нервна дейност и да се формира мислене и членоразделна реч.Усложняват се дяловете на мозъка,които са свързани с координацията на движенията,слуха,зрението и говора.Промените в главния мозък водят до промени и в устройството на черепа.Вместимостта на черепната кутия прогресивно се увеличава,челната кост се изправя и големият дял на мозъка се разполага над очните кухини.
Така морфологичните и физиологичните особености на човека са продукт на неговия труд и обществен живот, следователно не са първични, а са производни. Трудовата дейност при обществени условия постепенно променя маймуночовека до съвременния и разумен човек. Като изменя природата, той сам се променя. Затова марксическата философия разглежда човека като сбор от обществени отношения; неговите биологични особености са плод на обществено-трудоварта му дейност. Обществената му история е продължение на неговата естествено историческа предистория. Неосъзнатата трудова дейност на далечните прадеди след дълго биологично развитие се превръща в съзната трудова дейност. Отношенията между индивидите при маймунското стадо прерастват в човешки обществени отношения. Примитивната звукова сигнализация при човекоподобните прадеди постепенно се превръща в членоразделна човешка реч. Еволюцията на умственото развитие довежда до появата на съзнание. В общесвото човекът опознава природата и запчва неиното овладяване. Трудът, за развитие на мозъка и за производствените отношения, става предпоставка за появата и развитието на членоразделната реч, което довежда до развитието на съзнанието, а от там на човешкото общество. Отначало трудът, после и речта са главните фактори за развитието на човешкия мозък. От друга страна, съзнанието влияе за понататъшното развитие на трудовата дейност и на членоразделната реч. С всичко това се е развило и обществото: от първобитното стадо се създава първобитно общинният строй, а по-късно последователно и други обществено-исторически формации.
Докато еволюцията на животните се извършва според биологичните закони, при човека тя става според обществено-биологичните закони. Значението на биологичните фактори постепенно се намалява за сметка на деиствие на обществените фактори, което бързо нараства. Обществените закони позволяват човека да се приспособява към околните условия чрез създадените от него уръдия на труда. Отначало еволюцията му е подчинена почти изцяло на естествения подбор. Докато животните зависят от природата при задоволяване на биологичните им потребности, човекът ги удовлетворява чрез целеасочена дейност, като постепенно изменя природата и се освобождаява от нейната зависимост. Неговото господство над природата има неограничени възможности . Общественото производство създава условия за поява на нови специфични за човека потребности от материялно и духовно естество. По този начин производствените отношения и материалното производство дават възможност за безкрайно развитие на различните форми на обществено съзнание – наука, философия и изкуство. Биологичните качество няма да изчезнат напълно като фактор за усъвършенстване и развитието на човека (някои инстинкти, като тези за продължаване на вида, грижа за поколенията, за запазване на ипдижида и пр.).
Палеоантропологията дава възможност да се проследи произхода на човека, а и да се получи представа за отделните представители на семейство Hominidae. Изкопаните скелети на дриопитеци на различни места и ореопитек в Италия позволяват да се поучи представа за човешките предци в терциера. Откритите в Африка и Азия скелети на различни видове австралопитеци показват какъв е бил непосредствения прадядо на човека в края на терциера. Маймуночовеците питекантроп, синантроп, атлантроп, и хайделберкски човек представляват най-древните хора на земята (архантропи). През долния и средния палеолит и еволюцията на човека довежда до появата на неандерталците, населявали Европа, Азия и Африка, които са се делили на много раси. Те са имали по развит мозък от маймуночовеците , но все още са запазили някои маймунски белези. В последната част на четвъртия период (горен палеолит) от неандеталците възникват кроманьонците (неоантропи), които представят примитивен етап в развитието на днешния вид разумен човек и за това са наричани изкопаем разумен човек. Кроманьонците имат вече напълно човешки качества и по тях се оформя човешкото общество, появяват се разнообразни оръдия на труда, началото на изкуството и други. Биологичните закони се превръщат все повече в обществено-биологични закони, човешкият вид става устойчив и се проявяват големите раси. Човекът навлиза в своята културна история.
Относно бъдещото развитие на днешния човек в науката има спор, но като се има предвид биологичната му стабилизация, повечето учени смятат, че не могат да очакват големи промени. Те ще се изразяват главно не в увеличение големината на мозъка, както мнозина си представят а в усъвършенстване на новата микроструктура. През последното столетие, вследствие на по-благоприятните условия на живот и хранене в сравнение с предишните периоди в Европа е забелязано нарастване на тялото на човека средно с около 10 см (акцелерация). Брахикефализацията на черепа все повече се увеличава. Тези процеси, показващи нестабилност в биологичната еволюция на човека, са временно явление и в близко бъдеще ще изчезнат. Факторите за промените във външния облик и биологията на човека още не са добре изучени, но трябва да се очаква, че в бъдеще те ще съществуват главно поради смесването между трите големи раси. То ще се увеличава все повече поради развитието на съобщенията и културата. Съществува тенденция постепенно различията между расите да се заличат и в бъдеще биологически човекът да представлява нещо средно между тях. Вследствие на развитието на науката , техниката и културата и подобрените условия на живот бъдещият човек ще има и по-големи умствени възможности.
Използвана литература:
1. Кратка българска енциклопедия
2. Интернет