възникване, определение и функции 9 (стр. 11 из 32)

Адекватност и еквивалентност се постигат по пътя на пра-
вилната употреба на точните термини.

В реферата трябва да се използва научна терминология, при-
ета в българската научна литература и в дадения отрасъл на
знанието. При ръвеждането в реферата на нови и малко извест-
ни в литературата термини те трябва да се обяснят, като при
първата им употреба в кръгли скоби да се даде оригиналното
им тълкуване. В текста на реферата следва строго да се съблю-

дава еднообразието на термините, размерите, условните обоз--
начения, съкращенията, символите и т. н. Мерните единици;
трябва да съответстват на БДС.

Географските наименования се дават с българска транскрип-,
ция, по образец, приет в атласите и географските пособия. AkoJ
в дадена страна има повече от един град със същото наименова-
ние, се дава и наименованието на административния район, към
който принадлежи градът. Например:Монтроз (САЩ, Илинойс),
Монтроз (САЩ, Колорадо) и Монтроз (САЩ, Пенсилвания).
Тези сведения се дават само ако играят роля по отношение на
текста на реферирания документ.

Наименованията на фирми, предприятия, железопътни линии,
марки и модели на машини се дават в оригинал, по възможност
без съкращения. Наименованието на фирмите, учрежденията и
т. н., написани с йероглифи, се допуска да се дадат в английска
транскрипция. Чуждестранните фирми се дават в оригинал, а
много известните в дадена област могат да се изписват в прие-
тата българска транскрипция.

Количествените числителни се препоръчва да се пишат с циф-
ри, а не с думи. Например: по 15 човека, на 2 часа...

Термините и терминологичните изрази, характерни за рефе-
рирания текст, се употребяват и в реферата. По този начин текстът
на реферата няма да се отличава от основния текст на документа.
Например: земеразделяне, възстановими земи. собственост вър-
ху земята, аграрна реформа.

Поради ограниченията в обема на реферата се допуска използ-
ването на съкращения.

За реферата са характерни следните морфологични особе-
ности:

У глаголни форми в 1 и 2 л. ед. ч. и мн. ч. не се препоръчвала
се използват, както и съответстващите им местоимении форми;

> задължително трябва да се употребява сегашно историческо
време с констативното си обобщено и абстрактно значение -
изучават се, изследва се, имат, разглеждат се;

> възвратните и страдателните глаголни форми могат да се
използват много широко - извършен е. осыцестйен е. отбеляз-
ват се, разглежда се.

По отношение на синтактичните средства може да се каже
следното. Със спецификата на научното мислене е свързана
широката употреба на изречения, които не насочват внимание-
то към извършителя, а към действието или признака на дейст-
вието - безлични, неопределено лични изречения, изречения със
страдателни глаголни форми, със съставни сказуеми, например:
Данните са събрани и обработени... Изводите се извличат
от... Когато се говори за... Разгръщането на мисълта в текста,
стремежът към по-голяма точност и яснота при максимално ико-
номично използване на езиковите средства обуславят предпо-
читанието към прости изречения с усложнена постройка - с ед-
нородни части, с обособени части и с вметнати изрази.

Усложнени синтактични конструкции се употребяват за пости-
гането на по-голяма информативност. Характерна е употребата
на обособени причастии изрази като: отбелязани са редица меж-
дународни конференции и симпозиуми, посветени на аналогич-
ни въпроси; извършват някои спомагателни операции,облекча-
ващи работата на текстолога.

Пример:

Електронноизчислителните машини в текстологнчните из-
следвания. Тодоров Ил. //Помощни исторически дисциплини, 1986,
т. 4. с 216-226 (бьлг.)

Разгледани са прилаганите досега опити за използването на ЕИМ в
текстологичните работи: отбелязани са редица международни конфе-
ренции и симпозиуми, посветени на аналогични въпроси, направен е
кратък обзор на съществуващата литература по този въпрос. Все още
това не е излязло от рамките на лабораторните изследвания, липсват
издания, осъществени посредством широкото прилагане на ЕИМ.
Поставя се въпросът относно каква част от работата на текстолога може
да бъде извършвана в бъдеще с помощта на ЕИМ. Подчертава се, че с
помощта на PC може да се извършват някои спомагателни операции,
облекчаващи работата на текстолога (изготвяне на универсален сво-

ден каталог на ръкописи или публикации, речник на езиковите особе-
ности на писатели, индекси и конкорданси на научни издания и пр.).
Отбелязва се недостатъчната ефективност на използването на PC при
специфичните текстологични изследвания (сравнение на източниците
на текста, установяване генсалогическите взаимоотношения на ръко-
писи, авторство на анонимни произведения или произведения, подпи-
сани с неизвестни псевдоними или инициали).

Използването на PC в текстологичните изследвания е перспективно.
Засега може да се говори само за частична автоматизация на процеса,
в който работата на ЕИМ ще се редува с компетентното участие на
текстолога и ще се направлява от него. Библ.23.

С. Л.

Глава 3

РЕФЕРАТЪТ - СЪКРАТЕНО ИЗЛОЖЕНИЕ

НА СЪДЪРЖАНИЕТО НА ДОКУМЕНТА

И НЕГОВ ИНФОРМАЦИОНЕН МОДЕЛ.

СТРУКТУРА НА РЕФЕРАТА -

ЗАГЛАВНА, РЕФЕРАТИВНА

И СПРАВОЧНА ЧАСТ

3.1 Рефератът-информационен модел на първичния
документ

Рефератът представлява съкратено изложение на съдържани-
ето на документа и негов информационен модел. Той се съста-
вя по установен модел при спазването на определени стандар-
тизирани изисквания и се придружава от библиографско опи-
сание на реферирания документ. Допуска се да има и заглавие,
различно от заглавието на документа. Рефератът трябва да съ-
ответства на оригиналния първичен документ. Между основ-
ните елементи от съдържанието на първичния док^тиент и съ-
държанието на реферата съществува тясна връзка. Съдържани-
ето на първичния документ в реферата може да бъде представе-
но по различни начини - или във вид на последователност на
изложените в първичния документ мисли, или обобщено пред-
ставяне последователността на съдържанието. Във втория слу-
чай делът на текстуалното използване на първичния документ е
доста ограничен (Закономерности, 1962).

Има и трети начин на рефериране - когато се избират изрече-
ния от завършени смислови части и фрагменти от текста с раз-
лична степен на текстуално съвпадение с първичния документ.
Рефератът трябва да следва адекватно и възможно най-пълно
да предаде информацията, съдържаща се в документа. В рефе-

рата трябва да бъдат запазени отделните структурни елементи
на реферирания документ. Редица свойства на първичния доку-
мент в процеса на реферирането остават неизменни.

За процеса на рефериране е характерна и инвариантност на ин-
формацията по отношение на логическите преобразувания, извър-
швани при подготовката на реферата. При реферирането незави-
симо от степента на свиване семантичните свойства на информа-
цията остават инвариантни, неизменни (Подколцин, 1998).

Най-важните сведения трябва да се представят в самото нача-
ло на реферата. В добре съставения реферат началото допълва
и развива заглавието и заедно с това обхваща основната идея на
първичния документ.

Съкратеното изложение на съдържанието на документа е въз-
можно благодарение на анализа, обобщаването и синтеза, т. е.
представянето в реферата преди всичко на фактите, които се
отнасят към основните аспекти на съдържанието на реферира-
ния документ. В този смисъл рефератът представлява информа-
ционен модел на реферирания документ (Леонов, 1986).
Съдържанието на реферата трябва да включва:

> тема, предмет (обект);

> характеристика и цел на документа;

> методи на работа (ако са нови, се описват; когато са извест-
ни, само се назовават);

> конкретни резултати (като теоретични постановки, експе-
риментални данни, открития на закономерности и пр.);

> изводи (оценки, предложения), направени в реферирания
документ;

> област на приложение;

> брой таблици, графики, снимки, ако се налага за изяснява-
не на съдържанието на текста.

Пример (рефератът е взет от РЖ "Информатика", като е пре-
веден на български език):

Профессионализм и будущее библиотечного дела. Professionalism
and the future of librarianship /Abbot Andrew// Libr.Trends.-1998-

46,N=3.43()-443.- Англ.

Разглежда се използването на социологическите методи {методи)
за изучаването на професиите в {област па приложение) областта на
библиотечното дело (цел). Професиите са подразделени на "пълни" и
"полупрофесии": към последните се отнасят областта на социалната
дейност, обучението, възпитанието, библиотечното дело. Работници,
които се наемат в рамките на бюрократичната система, не правят про-
дължителна кариера в една сфера и не притежават специализирани
знания на високо равнище, като например в медицината или правото
(теми, предмет). Предполага се. че бъдещето на библиотечното дело
зависи от измененията в дадената професия, като се отчитат следните
три контекста: развитие на по-широк кръг на социокултурните сили,
други конкурентни занаяти и конкурентни организации, продукти и
услуги (изводи).Подробно се описват съставните елементи на тези кон-
текстове и тяхното въздействие върху връзката на библиотекаря е не-
говата работа (тема, предмет). Подробно се обсъжда въпросът за
това могат ли информационните експертни навици, имащи голямо зна-
чение в съвременното библиотечно дело, да се наследяват от индиви-
дите или ще се формират в организациите и продуктите {резултати).
Направен е извод, че професията на библиотечния работник задължи-
телно ще се съхрани при условията на овладяването на различните
информационни технологии на бъдещето. Изменение на днешното лице
на професията е неизбежно условие за продължаването на тази про-
фесия (изводи,препоръки). Библ. 4