възникване, определение и функции 9 (стр. 12 из 32)

Е.К.

Когато документът не отразява резултати от експериментално
изследване, в реферата се посочват източниците, въз основа на
които е изработен документът."

При изготвяне на съдържанието на реферата задължително
трябва да се спазват следните изисквания:

1. Да съдържа само основна, съществена информация от съдър-
жанието на първичния документ, като се акцентира на новото;

2. Информацията да е точно предадена, терминологично точ-
, но изразена;

3. Изложението да е обективно - на реферата не са присъщи
субективни оценки.

На практика в реферата не се използват разсъждения, тъй като
предназначението на този жанр е да информира кратко за най-
новото, без да обяснява и да доказва резултатите и изводите.

Пример:

ПроблЁМЪТ за собствеността ма земя i а к България н периода на
преход към пазарно стопанство. Илиев, Илия. // Проблеми па ге-
ографията, 1998, № 1-2, с 63-69 (бълг.)

Изразено с становището, че преходът към пазарно стопанство из-
вежда на преден план проблема за възстановяването на собствеността
на земеделските земи. Подчертано с че в условията на България той е
особено важен поради възприетия в годините на Втората световна война
модел на развитие на селското стопанство. Посочено с. че успешното
практическо провеждане на аграрната реформа с необходимо условие
и фактор за развитие на селското стопанство като основен и традици-
онен отрасъл на националната икономика.

По силата на приетия от Народното събрание специален закон (1991
г.) следва да се възстанови собствеността върху земята на предишните
собственици или на техните наследници.

Направен е анализ на изминалите няколко години, който погазва
сложността и трудността в този процес. В проценти са посочени дан-
ни, че до края на 1997 г. са възстановени правата на собственост на
60.8 % от уточнените за възстановяване площи на земеделски земи, в
т. ч. на 42.2 % съгласно разработения план за земеразделяне и 18.6 %
в съществуващи или възстановими стари реални граници. Направен е
извод. че все още е нисък относителният дял на земите, за които соб-
ствениците са получили нотариален акт.

Обърнато е внимание на значителни териториални различия, дъл-
жащи се на природни, социално-икономическл и други фактори. Като
модели региони по съвместния българо-полски проект, приети за про-
тичането на аграрната реформа, са използвани общините Садово. Пет-
рич и Долна Митрополия, разположени в различни физикогеографски
и агроекологични условия, имащи различни специализации на земе-
делското производство. Библ. 17

г.д.

3.2 Структура на реферата

Въпросът за стандартизиране на съставянето на реферата в

продължение на много години занимава учените от различни
страни. Той е поставен с цялата си острота още през 1949 г. на
първата конференция по индексиране и рефериране, организи-
рана от ЮНЕСКО. Ошс тогава участниците в конференцията
са били единодушни, че с оглед на икономическите съображе-
ния - съкращаване на сроковете за подготовка и дублиране и
възможност за обмен на реферати между информационните
органи, е необходимо да се унифицират структурата и обемът
на рефератите. Сега никой не се съмнява в необходимостта от
стандартизация на структурата и формите за представяне на
рефератите. Практическите опити в това направление обаче се
сблъскват с различни трудности. Основната от тези трудности е
рефератът да се направи не само информативен, но и удовлет-
воряващ информационните потребности на различните катего-
рии потребители.

Развитието на машиночетимитс БД и мощни банки от данни
с интерактивен теледостъп е съпроводено с острата потребност
от изработването и приемането на общ формат на реферата като
основа за международното им използване. Най-големите рефе-
ративни списания възникват в различно време и се развиват
различно, което също се отразява на структурата, обема и дру-
гите аспекти.

Рефератът като самостоятелен жанр за преработка на инфор-
мацията притежава самостоятелна литературна форма. Но като
адекватно отражение на оригинала на док\-мента структурата
на реферата е в пряка зависимост от реферирания документ и
по-точно:

> от вида на док\-мента - книга, статия, патент и др.;

> от неговия характер - научно, техническо или друго произ-
ведение;

> от отрасъла на знанието - медицина, техника, хуманита-
ристика и др.;

> от езика и стила на реферирания документ.
Структурата на реферата се състои от три основни части -

Таблица 4

Структурни елемети на рефератите
на водещи реферативни издания

заглавна, реферативна (същинска) и справочна (Жанры, 1983).

Интерес представлява както сравнението между структурни-
те схеми, така и съпоставката на отделните елементи на рефе-
ратите от различни реферативни издания (Арский, 1996). Струк-
турните елементи на рефератите на пет от водещите в света ре-
феративни списания са представени в таблица 4.

Анализът на данните в таблица 4 показва следното. Заглавие-
то на публикацията, било то оригинално, преведено, редакти-
рано или смислово, се слага на първо място в четири от рефера-
тивните списания, но то не е в съответствие със стандартите за
библиографско описание, в което на първо място се поставя
авторът. Това обаче съответства на най-разпространената после-
дователност при преглеждане на рефератите от потребителите
на информация. По данни на X. Борко и Ч. Берниер 86 % от
специалистите преглеждат елементите на реферата в такава
последователност: заглавие, текст на реферата, автор, изходни
данни (Borko, 1975).

Най-ярко "предметният" подход към структурата на реферата
е изразен в Engineering Index Monthly, като непосредствено след
заглавието следва текстът на реферата; елементите на библиог-
рафското описание се пренасят в края на записа. Подобна струк-
тура позволява на потребителя на информация да съсредоточи
вниманието си върху търсенето на необходимата му информация
и интересуващия го предмет, а едва след това - върху намирането
на съответстващите публикации и изясняването на техния библи-
ографски адрес за поръчване на копия от източниците.

Заглавната част (title part) на реферата включва заглавието
на реферата, което в някои случаи може да бъде различно от
заглавието на реферирания документ, и библиографското опи-
сание на документа. Публикуването на заглавието на реферира-
ните статии в превод на езика на реферативного издание изпъл-
нява една от най-важните функции на това информационно из-
дание - преодоляване на езиковата бариера. В някои рефера-
тивни издания се дава също така заглавието на езика на ориги-

нала, почти винаги в транслитерация на латински език. В
Chemical Abstracts заглавието при превода винаги се редактира,
унифицират се наименованията на химическите съединения и
специалните термини, разкриват се съкращенията, добавят се
дескрипторите и ключовите думи.

В реферата заглавието по същество е органически свързано с
елементите на текста и заедно с това изпълнява самостоятелно
част от функциите на реферата. Заглавието трябва да отговаря
на изискванията за бързо, удобно и безпогрешно търсене в до-
кументалния информационен поток по предметен признак. За-
това към заглавието са приложими критериите за синтактична
адекватност и семантична еквивалентност. Изменението на мал-
ко информативни заглавия при техния превод или редактиране
като правило не се отбелязва, въпреки че в инструкциите за биб-

лиографското описание се изисква това да се прави с квадратни
скоби. Трябва да отбележим, че в PASCAL английските загла-
вия не се превеждат на френски език.

Необходимо е заглавието да се стреми да отразява пълно основ-
ните смислови аспекти на съдържанието на документа. По този
начин заглавната част изпълнява своята адресна функция.

Прагматичните отношения на информативността на заглави-
ето се обуславят от тримерната връзка "потребитсл-цел-ин-
формация". Това означава, че-когато на специалиста е ясно каква
информация му е необходима, достатъчно е той да се запознае само
със заглавната част на реферата и да прецени дали да търси пър-
вичния Документ, без да изчита целия реферат (Шулов, 1981).