възникване, определение и функции 9 (стр. 13 из 32)
Информативността на заглавието е от особено значение за
информационната дейност. Ключовите думи, съпровождащи
реферата, трябва да се съдържат и в заглавието. По тези ключо-
ви думи става групирането по рубрики на рефератите и търсе-
нето в БД.
Наред с търсещите качества заглавието на реферата притежа-
ва семантико-прагматична сила на самостоятелно въздействие
върху читателя. Поради това някои от чуждестранните автори
определят заглавието като един от видовете реферата (Wiel,
Zarember, 1963).
Реферати вн ата част се нарича още "'тяло" на реферата или
"основа" (abstract body). Тя включва информацията, получена
в резултат от преработката на съдържанието на реферирания
документ. Реферативната част е този структурен елемент, благо-
дарение на който е възможно съществуването на реферата като
специфичен вторичен продукт. В тази част едновременно с тек-
ста могат да бъдат включени и формули, таблици, схеми, илюст-
рации и др. Текстът в тази част на реферата може да бъде офор-
мен по два начина - с абзаци или без абзаци. Поабзацното ре-
фериране се използва при разширените реферати. Безабзацно-
то рефериране е характерно за кратките реферати, които са свит,
единен, логически и компактен образ на съдържанието на пър-
68
вичния документ.
Справочната част (reference) включва сведенията, които до-
пълнително характеризират документа:
> класификационен индекс;
> регистрационен номер на реферата (в реферативните изда-
ния);
> справка за броя на таблиците, илюстрациите, цитиранията
и други справочни данни в текста;
> сведения за наличие на библиография като брой цитирани
източници;
> фамилията и имената на референта, негови забележки или
бележки на редактора и т. н.
Елементите на реферата могат да се групират в две категории:
съдържателни, за които се приема, че отразяват съдържанието
на документа, и формални, които допълват съдържателната част
на реферата.
Съдържателните елементи описват основното съдържание
на документа: обект и предмет на изследване, тема, цел, ефек-
тивност, условия за провеждане на изследването, резултати, из-
води, препоръки и т. н. Тези елементи носят основната смисло-
ва натовареност (Weil, 1970).
Пример:
Комбинирана защита на оперативна запомняща среда с лннеп-
11ii коригиращи колове и допълнителни контролни думи. Б.
Александров, Ив. Колев. Техническа мисъл, кп. 3-4, 1998, с 19-
28. (бълг.)
С материала се предлага алгоритъм (обект) за отстраняване на мно-
горазредни грешки с линейни коригиращи кодове {цел). Същността
на подхода се състои в разделяне паметта или информационните ма-
сиви на фрагменти, като всеки фрагмент съдържа определен брой думи
("а") (предмет). Предлаганият алгоритъм е основан на комбинирано
откриване и отстраняване на грешки с линейни коригиращи кодове за
всяка дума и контролни думи за всеки фрагмент. Предлаганият подход
може да се използва за защита на запомнящи среди (област на при-
ложение), работещи в условията на високоактивни смущаващи въз-
69
действия (изводи и препоръки). Библ. 7 или. -щФормалните елементи на реферата носят сигнална и адресна
информация. Към формалните елементи се отнасят библиограф,;
ското описание, цитатният (библиографският) апарат, заглави-
ята, някои пояснителни сведения, адреси за получаване на до;
пълнителна информация.
В зависимост от характера на докхтиента могат да се използват
различни набори от елементи. Изследвания за стрмаурата на до-j
кументите показват, че броят на елементите не надхвърля десет.
За точното и бързо получаване на информация традиционни^
те реферати вече се изместват от структурните, построени въз
основа на използването на отделни "подрубрики", разположел
ни в определена последователност (например изходно положе^
ние, цел, метод, резултати, изводи). Такива реферати обикнове-
но дават повече информация и се отличавате по-високи качест-
ва, облекчават възприемането на информацията и се приемат
добре от читателите. Освен това структурираните реферати
допринасят съществено за простотата при търсенето на инфор-
мацията. При тези реферати намаляват редица недостатъци от
рода на неправилно употребени глаголни времена, неправилни
логически построения и пр. Структурните елементи в реферата
следва да произтичат логически едно от друго при достатъчно
добра връзка между тях и при правилно използване на време-
ната, пасивния залог, замяна на придатъчни изречения, въвеж-
дани с който, която, които, на причастия и др. (Hartley, 1966,
1996). Тези и други недостатъци могат да се избегнат, като се
спазват основните функции на реферата (вж т. 1.4).
3.3 Примерни типови схеми за построяване на рефе-
рати
Представени са две примерни типови схеми за построяване
на реферати на документи, които се отнасят за теоретична рабо-
та и за изделие.
70
Реферат за теоретична работа
Целесъобразно е схемата да съдържа:
1. Библиографско описание на документа;
2. Предмет или тема на изследването. Посочва се какво се из-
следва или какво се обосновава. Предмети могат да бъдат обек-
ти, процеси, отделни възли, метод, закономерност и т. н.;
3. Аспект, от който се изследва предметът, област на прило-
жение, качествени и количествени характеристики и т. н.;
4. Вид на изучаване свойствата на предмета (теоретично
обосноваване, проектни разчети, изпитания, методи на експло-
атация);
5. Конкретен метод за изследване на предмета;
6. Технология за провеждане на изследванията и използвано-
то оборудване;
7. Условия за провеждане на изследванията, при които резул-
татите и изводите са верни;
8. Резултати, включително и икономически ефект, сведения за
внедрявания, изобретения, полезни модели;
9. Адрес на изпълнителя на изследването;
10. Документи, в които подробно са отразени резултатите от
извършената работа (отчети, конструкторска документация,
стандарти, адрес на организацията, която ги съхранява).
Реферат на изделие:
1. Библиографско описание;
2. Наименование на изделието, модела, предназначението му;
3. Етап на изпълнение;
4. Отличителни особености, постигнати характеристики;
5. Нови или видоизменени важни елементи и техните основ-
ни параметри;
6. Област на приложение на изделието. Условия за приложе-
нието му;
7. Срокове и мащаби на внедряване;
8. Икономическа ефективност от внедряването;
9. Адрес на изпълнителя на изделието;
71
10. Документа, в които подробно са отразени резултатите сп-работата.
3.4 Обем на реферата
Досега няма единно мнение по отношение на обема на рефе-
рата. По въпроса за регламентирането на обема на реферата са
се водили остри дискусии. Противниците на стандартизиране-
то на обема на реферата смятат, че творческият характер на про-
цеса на реферирането и определената зависимост между обема
на реферата и реферирания документ не могат да бъдат "затво-
рени"' в определени рамки. Американските специалисти в об-
ластта на информационната дейност смятат, че едва ли е необ-
ходимо да се определя пределна или средна норма за обема на
реферата, ако в него се използват всички средства за формална
компресия. Заставайки на позициите, че реферирането е твор-
чески процес, те въпреки всичко предлагат възможна степен на
компресия, която по тяхно мнение съставлява 0.1 до 0.05 от обе-
ма на оригинала. Това означава, че реферат на статия от 2 хиля-
ди думи не трябва да превишава 100-200 думи.
Независимо от различните гледни точки в инструкциите за
рефериране и редактиране към различните реферативни изда-
ния се срещат указания за желан обем на реферата. Съществува
обаче доста голямо разнообразие в тези количествени препоръ-
ки - от 100 до 1500 думи. В Biological abstracts например се
препоръчва рефератът да съставлява 3 % от обема на реферира-
ната статия или средно 150-200 думи. Краткият реферата от 80-
100 думи се смята удобен за бързия преглед на документа. Приз-
нава се, че реферат от 400-500 думи е по-информативен. В РЖ
ВИНИТИ е прието, че обемът на реферата не трябва да зависи
непосредствено от обема на реферирания документ, а да се оп-
ределя от значимостта на съдържащата се в него информация и
от степента на нейната достъпност до потребителя.
Обемът на реферата, без да има строго определена количест-
72
вена характеристика, често се разглежда като резултат от влия-
нието на съществени фактори: вида на реферирания документ,
неговата достъпност, езика на оригинала, целевото предназначе-
ние, мястото на публикуване, областта на знанието, към която се
отнася първичния документ, и др. (Черный, 1998). Обемът на ре-
ферата е в зависимост от съдържанието на документа, от научната
му стойност, от неговото практическо значение и др.
Въпреки горепосоченото американски автори са преценили,
че средният обем на реферата е целесъобразно да бъде около
850 печатни знака, а пределният - от 1200, или 130-180 думи
(Hartley, 1998).
Средният обем на рефератите в печатни знаци условно може
да се определи по следния начин:
> за кратки документи и съобщения - бележки до 500 печат-
ни знака или 8 реда;