възникване, определение и функции 9 (стр. 14 из 32)

> за научни статии, монографии, описания на изобретения -
до 1000 печатни знака;

>• за разширени реферати - 2300 печатни знака или 40 реда,
т. е. за реферати на документи с голям обем или на такива, чий-
то характер изисква по-подробно изложение на съдържанието,
какъвто е "Експрес информация";

> авторефератите към дисертациите са с обем до 40 страници;

> издания по обществени науки - рефератите не се лимитират.
Трябва да отбележим, че авторефератите на дисертациите са

особена, специфична разновидност и не представляват рефера-
ти в разглеждания смисъл (ISO 214:2004).

За оформянето на рефератите в България действа БДС (ISO
214:2004) "Реферати на публикации и документация", който е
хармонизиран със съответния международен стандарт.

Наблюденията показват, че ако обемът на реферата е в грани-
ците на 10-15% или средно 1/8 от обема на първичния доку-
мент, такъв реферат съдържа достатъчно пълна информация и
потребителят може да се ограничи само с четенето на реферата,
без да прибягва до първичния документ.

щж

HBP

Обемът на реферата, както и методологическите принципи нЩ
реферирането, са различни в обществените, хуманитарните)!
естествените и техническите науки. Една от причините е, че ф
естествените и техническите науки основните канали за инфор|!
мация са статиите от списанията и описанията на изобретени?!
ята, а в обществените и хуманитарните науки съществена po
играят монографиите и сборниците. Това от своя страна дава^
отражение и върху принципите на рефериране и върху обема на|
рефератите. Докато в естествените и техническите науки рефе- \
ратът в минимална степен отразява възгледите на автора и осо\:
бено на референта, в обществените науки рефератът непремен-!?
но съдържа тяхното изложение. Затова в обществените науки се
използват предимно разширени реферати с по-голям обем.

3.5 Методи за отстраняване на излишната информа-
ция в реферата

Основната комуникативна функция на реферата е пълно, обек-
тивно и максимално свито да предаде съдържанието на пър^
вичния документ. Максималната семантична наситеност на тек-
ста на реферата и пределната краткост на изложението са осо-
бено важни изисквания при съставянето на рефератите. Пора-
ди това е необходимо да се обърне сериозно внимание на проб-
лемите, свързани с отстраняването на семантичния и езиковия
излишък (semantic and linguistic redundancy) в текста на рефе-
рата. Семантичният излишък се изразява в повторение на се-
мантично адекватни лексически елементи на езика. Езиковият
излишък се характеризира с употребата на лексически единици
и синтактически конструкции с голяма противоположност и
сложни граматически структури.

Главната причина за синтактичния излишък на сложно под-
чинените изречения с придадени допълнения е употребата на
думи със загубено или отслабнало значение. Отстраняването
му може да се постигне чрез подходящо редактиране на текста.

Видове излишък на реферативни текстове
и методи за отстраняването му

Таблица 5

Примери за различните видове излишък и отстраняването му
са показани в таблица 5.

Друга причина за синтактичния излишък с употребата на не-
информативни думи. В научните комуникации средствата, слу-
жещи само за установяване на контакт с цел да се заинтересува
адресатът, явно са излишни. Употребата на експресивни лекси-
чески средства освен че са излишък, съсредоточават внимание-
то на потребителя върху фрагменти, чиято важност по своему е
оценена от референта и по такъв начин тези фрагменти се наби-
ват в очите на адресата на комуникативния процес.

Една от най-разпространените форми на лексически излишък
в текстовете на рефератите е свързана с употребата на общи
родови понятия. Обектът, описван в текста, се включва в няка-
къв общ клас, който не съдържа неговите специфични свойст-
ва. Такова включване не носи никаква допълнителна информа-
ция. Такива родови понятия, които се срещат често, са проб-
лем, процес, степен, направление.

Степента на излишък в текста на реферата служи като един от
показателите за комплексна оценка на качествата му (формула
20). За неговото пресмятане могат да се използват следните за-
висимости:

а) за определяне на синтактичния излишък:

Р-К

Ис=----- 100%, (20)

където Ис - синтактичният излишък на текста в %,
Р - общият брой изречения в текста,
К - брой прости изречения.

б) за определяне на лексических излишък:

Ил =----- 100%, (21)

О
където Ил - лексически излишък на текста в %,

Н - брой излишни лексически единици,

О - общ брой лексически единици в текста.

Отстраняването на излишъка не само нормализира езика на
реферата, но позволява да се повиши плътността на набора в
реферативните издания.

Глава 4
СТАНДАРТИЗИРАНИ ИЗИСКВАНИЯ

КЪМ СЪСТАВНИТЕ ЧАСТИ
И ОФОРМЯНЕТО НА РЕФЕРАТА

Стандартизираните изисквания към рефератите са едно
средствата за повишаване информативността на реферат;
унифициране на структурата и оформянето им.

Стандартизирането на изискванията към съдържателната ча
на реферата, правилата и методите на рефериране осигуря
необходимото качество на рефератите.

При стандартизирането се игнорира спецификата на разви-
тието на конкретния проблем и особеностите на реалните обек-
ти, описани в първичния документ, тъй като целта на реферата
е да се запознаят читателите с наличната информация. Разно-
образието на разглежданите в документите проблеми и обекти е
голямо и не е необходимо те да бъдат уеднаквявани. Оттук неиз-
бежно се стига до съществуването на различни видове рефера-
ти (International, 214:1976). От друга страна, изучаването на кон-
кретните обекти с цел разкриване на най-информативните
техни характеристики и получаване на съответствие в най-го-
ляма степен между реферата и първичния документ е изисква-
не, което се постига с метода на фасетния анализ (Реферирова-
ние, 1982). Положителната страна на този метод е, че той поз-
волява да се отрази не само основният обект на изследване, но
и различните му функционални характеристики. В резултат на
фасетния анализ става подбор и подреждане на информацион-
ните елементи от съдържанието на реферата.

Конкретни задължителни изисквания има както към заглавната,
така и към съдържателната и справочната част на реферата.

4.1 Изисквания към заглавната част

В рамките на заглавната част на реферата могат да се предя-

_вят изисквания поотделно към елементите, които тя съдържа.
Така например основните изисквания към заглавието се свеж-
дат до осигуряване на съответствие със съдържанието или с
главната идея на първичния документ. Заглавието да е лаконич-
но, да притежава възможната максимална информативност, се-
мантична точност, простота и яснота. С необходимите семан-
тични и прагматични качества то трябва да привлича внимани-
ето на потребителите и заедно с това да осигурява възможност
за ръчно и автоматизирано търсене на първичните документи.
Необходимата семантичнд точност и информативност се постигат
за сметка на строг подбор на ключови термини, адекватни на съ-
държанието на първичния документ, свързани помежду си в съот-
ветен контекст. Например в заглавието "Статистическо изследва-
не на ядрото от списания за комплектуване на библиотечните фон-
дове" са показани три основни аспекта - предмет на изследване,
методите на изследване и неговото предназначение.

Заглавието също така може да включват няколко аспекта на
съдържанието, свързани с предмета на изследване и отнасящи
се или до начините за получаване на резултат, или до самия
резултат.

Резултатите от направени количествени анализи на заглавия
на първични документи в редица научни области показват, че
само около 50 % от тях отразяват основното смислово съдър-
жание на документа.

Практиката показва, че основната гледна точка на потребите-
ля по отношение на заглавието е, че то трябва да изпълнява
преди всичко сигнална и информативна функции.

По данни на американски изследователи в заглавието на до-
кументите се съдържат от 1 до 11 думи, в това число средно 4,83
значими думи, което представлява 15 % от общия брой значими
думи в информативния реферат и 18 % в индикативния реферат
(Caras, 1968).

Средният брой думи в заглавието може да се определи като
"числово ядро'-: По данни на посочените учени средният брой

думи в "числовото ядро" на статия е равен на 6, в дисертация -
на 7, в отчет за НИР - на 9. С други думи - приема се, че сред.
ният брой значими д\ми в статиите е равен на 4, в дисертации-
те - на 4, а в отчетите за НИР - на 5. Размерът на словесния
обем на заглавието зависи главно от вида на първичния доку-
мент, от областта на знанието, от езика на текста.

Ако рефератът се съставя на език, различен от езика на рефе-
рирания документ, заглавието на реферата се съставя задължи-
телно и на езика на реферата. Ако реферираният документ е на
английски език, а рефератът се съставя на български език, и
заглавието на реферата трябва да се напише на български език.