възникване, определение и функции 9 (стр. 15 из 32)

Рефератът може да има заглавие, различно от заглавието на ре-
ферирания документ. Допуска се да се състави ново заглавие на
реферата, ако заглавието на документа не отразява добре неговото
съдържание. Новото заглавие трябва да осигурява по-ефективно
търсене на документа при ползване на реферативните издания и
реферативните бази данни. При съставяне на ново заглавие на
реферата то трябва да съдържа предимно ключови думи, които
ясно и точно да отразяват съдържанието на документа.

Като правило заглавната част на реферата трябва да започва
със заглавието, а след него да се отразяват останалите елементи
от библиографското описание [bibliographic description, entry)
на реферирания документ.

Възможни са два варианта:

1. Ако реферираният документ е публикуван на български език
и неговото заглавие се използва като заглавие на реферата, това
заглавие се изпуска в библиографското описание, т. е. то се по-
явява само един път, и то като заглавие на реферата по следна-
та схема:

| Заглавие на реферата. Автор. Библиографско описание без заглавието на реферата

Пример:

Библиографията - обект на интерес п предмет на познанието /

трейдер Ю.// Библиография. 1998. № 2. с 48-56.

2. Ако заглавието на реферата не съвпада със заглавието на ре-
Лерирания документ и когг.то доклтментите сп на чужд език, се дава
пълното библиографско описание след заглавието на реферата по
следната схема:

Заглавие на реферата, различно от заглшнето на документа Заглавието на документа
Автор. Пълно библиогра(|«ко описание на реферирання документ.______________________ |

Примери:

Телсработа н библиотеки. Teleworking and libraries / Deider
Clemens//FID News Bui!.-1997-47, N=11-12, 284-288 p. англ.

Делова среда и затруднения при проникването на новата фир-
ма на пазара: доказателство от международни данни. Business
Environment and Firm Entry: Evidence from International Data, Leora
Klapper. Luc Laeven и Raghuram Rajan, World Bank
Policy Research Working Paper No.: 3232, March 3, 2004 (англ.)

Причините да се даде предимство на заглавието, а не на автора, са,
че реферати се правят на всички видове документи, но те са особено
необходими за научната и техническата литература. Там изследвания-
та обикновено са резултат от труда на големи научни колективи и пот-
ребителят се интересува предимно от институциите, в които са из-
вършени изследванията и работят авторите, или от новите теми, които
са разработили.

4.2 Изисквания към реферативната (основната) част

Реферативната (основната) част трябва да отразява:

1) обекта, т. е. темата, предмета, характера и целта на работата;

2) използваните методи - те се описват ако са нови или доста-
тъчно интересни;

3) постигнатите конкретни резултати - посочват се конкрет-
ните резултати, които имат значение и са важни за решаването
на практически задачи;

4) изводите, оценките, предложенията и други подобни, опи-
сани в реферирания документ;

5) областта на приложение.

При това основната част не трябва да се повтарят сведенията!
които се съдържат в заглавието и в библиографското описаний
на документа. Те трябва да се избягват. Добре е да се избягват?
излишните въвеждащи изрази, фрази, като например: авторъщ
на статията разглежда, изследва, описва...

Препоръчва се формули, таблици, илюстрации да се включг|
ват в реферата само ако без тях е невъзможно да се разкрие съ-|
държанието на документа, когато отразяват резултатите от из-jjj
вършената работа или облекчават възприемането на съдържа-i
нието на документа и съкращават неговия обем.

Фамилиите, наименованията на институциите, на изделията, "\
географските и собствените имена трябва да се изписват и щМ
сочват на езика на оригинала. Допуска се транскрибирането или, s
транслитерирането им, когато са на труднодостъпни езици.

Посочените по-горе изисквания се отнасят предимно за рефе- I
рата на научни документи, тъй като най-често това са рефери-
раните документи.

)

4.3. Изисквания към справочната част

Справочната част на реферата е от значение за неговото иден-
тифициране и към нейните елементи има определени изисква-
ния

ния.

реферативного списание.

Приема се, че ако е добавена буква към цифровата индекса-
ция на реферата, тя означава вида на документа: К - книга, П -
патент, С - стандарт, Рец. - рецензия, Дис. - дисертация, Деп. -
депозиран ръкопис, Ж - ново списание и т. н.

Например:

3.59.22. К. Лингвистика и методика. Сверлов В. С М., На-
ука, 1997. 321 с

3.59.645. П. Устройство за записване на информацията
[принтер, копирен или факс апарати] Watanabe Funuko. Japan

3.59.701. С. БДС 2497-87. Библиографски данни в книгите

4.99.299. РЕЦ. Изчислителни системи в библиотеките.
Swihart Stanley, Computer systems in the libraries: a hand book
for managers and designers.

Когато рефератите се поместват в реферативни издания, ре-
дакторите могат да използват препратки или да включват забе-
лежки.

Задължително е рефератите да са подписани от референта. С
това от една страна рефериращият излиза от анонимност и се
подчертава неговата отговорност, а от друга страна името на
референта може да даде известна представа за качествата на
реферата.

Препоръчва се рефератът да се съпровожда от класификаци-
онни индекси на една или няколко класификации и информа-
ционни езици - Универсалната десетична класификация (УДК),
Международната патентна класификация (МПК), тезауруси,
рубрикатори и др.

Регистрационните номера на рефератите облекчават потреби-
телите при намиране на търсените от тях реферати, особено ко-
гато те са включени в реферативните издания или БД. Напри-
мер: per. № 8.59.89 в РЖ ВИНИТИ означава, че рефератът е
публикуван в брой 8 на 59 серия "Информатика" под номер 89 в

Глава 5
ВИДОВЕ РЕФЕРАТИ

Дефинирането на термините и техните определения, както и
разработването на проблемите на класификационните форми
за преработка на научната информация и съответстващите й
документи, са въпроси, изискващи специално задълбочено из-
следване. В продължение на много години изследователите пред-
приемат различни опити за разработване на класификация на
рефератите върху основата на разнообразни признаци - доми-
ниране на определени функционални свойства, особености на
структурата, лингвистични характеристики, знаков обем и т. н.
(Симон, 1963). Няма съмнение, че в основата на определението
на процеса рефериране лежи методът за разкриване на съдър-
жанието на първичния документ. Но това не изключва най-тесни
връзки при изучаването на формата на преработването на научна-
та информация с изследванията на съдържанието и характера на
развитието на науката, научния процес като цяло, а също така
въпросите на научните връзки на съвременния етап от развитието
на науката, изучаването на отделните конкретни области и др.
Именно там лежи ключът за разбирането на формите, главните
параметри на областта, определянето на основните закономер-
ности, по които се осъществява процесът на рефериране.

В литературата се срещат много опити за детайлизиране на
понятието "реферат". В този смисъл може да бъдат посочени
следните видове реферати:

1) Обикновен реферат {conventional, bibliographical-data first,
informative abstract, mystery story), при който на първо място се
посочват библиографските данни, а текстът, който се дава до-
пълнително към тях, информира за същността на работата, за
прилагани методи, за резултати и изводи.

2) Реферат, състоящ се най-вече от "тематични"' изречения
{finding - oriented, topical - sentence -first, informative abstract).

Неговата основна функция е да ориентира потребителите при
търсенето на документи. За носители на информация се смятат
най-често новите сведения, съдържащи се в първата тематична
фраза. Посочват се също изводите и/или препоръките. Библио-
графските данни се фиксират в края на реферата.

3) Реферат {title first), при който в началото се посочва наиме-
нованието на документа, допълнително се дават тематични
фрази, ориентиращи читателя към новото в даден документ.

По-сериозна класификация може да се състави в съответст-
вие с определени критерии за класификация на рефератите, ко-
ито можем да разделим на първостепенни и второстепенни.

По първостепенните критерии рефератите могат да се типи-
зират по следния начин.

5.1.По функционално предназначение

По критерия функционално предназначение рефератите се раз-
делят на две големи групи, в които степента на отразяване на
съдържанието на първичния документ е различна.

Информативен реферат {informative, informational,
comprehensive abstract), който разкрива какво е изложено в до-
кумента.Това е реферат, който може да се третира като доста-
тъчно пълен документ, съобщаващ определени сведения. Той
съдържа основните идеи на документа и фактическите данни.
В състава на такъв реферат влизат най-важните положения от
документа, аргументацията на автора, сведения за приложени-
ето и използването, количествени данни, сведения за използва-
ните методи, оборудване и др. Този реферат може да се опреде-
ли като кратко изложение на основните данни, факти и изводи
от първичния документ, имащи ценен принос в общата система
От знания или полезни за определен кръг читатели. Информа-
тивният реферат включва основната фактографска информация
от първичния документ в аспектно изложение. Отговаря на
въпроса: какво се казва/говори в първоизточника?