възникване, определение и функции 9 (стр. 16 из 32)

Пример:

Библиотеката като научно понятие. Библиотека как научное
понятие./ Столяров Ю.Н. // Библ. дело на пороге 21 в.: Тез. докл. Я
съобщ. Междунар. научн. конф. Москва, 15-16 апр. 1998. ч. 1. М.
1998. с. 56-57. Рус.

Прието е библиотеката да се разглежда като информационно, кул-
турно и образователно учреждение. Фактически библиотечното учреж-
дение е частен случай на библиотеката като научно понятие. Извън
границите на библиотечното учреждение съществуват много голям брой
лични (частни, семейни, персонални) библиотеки с фондове, преви-
шаващи дори фондовете на библиотеките за обществено ползване и
удовлетворяващи повече от 80 % от населението с документална ин-
формация. Библиотеката следва да се разглежда като принадлежаща
на цялото общество, на негова част или на негов отделен член за оси-
гуряване с множество документи, съхраняване, формиране и предоста-
вяне на физически и или юридически лица документи за удовлетворя-
ване на техните информационни потребности. Предлага се същността
и информационната функция на библиотеката да се разграничат от
другите документално-комуникационни системи по различни харак-
теристики за множеството документи или документалния фонд.

Сфера за приложение на информативните реферати са преди
всичко реферативните списания. Съображенията за приложе-
нието на информативните реферати в тези списания са:

> тези реферати позволяват информацията от документите,
намираща се в различни, а понякога и в единични издания, да
стане известна на широк кръг читатели;

► информативните реферати са едно от средствата за преодо-
ляване на езиковата бариера;

^ публикуването на информативните реферати е средство за
значително повишаване на оперативността при циркулиране на
информацията;

■> информативните реферати са едно от средствата за намаля-
ване на загубите от информация, свързани с разсейването на
публикациите.

Подготовката на информативните реферати е сложен и трудо-
емък процес, който изисква от референта задълбочен смислов

анализ на текста, диференциран подход към различните състав-
ни части на първичния документ и квалифициран синтез на
информацията в новия вторичен продукт.

Индикативен реферат (indicative, descriptive abstract), който
съобщава "за какво се говори" в първичния документ. Той
включва описание на основните положения от съдържанието
на първичния документ. Основната цел на индикативния рефе-
рат е да насочи читателя, да го уведоми за появата на съответ-
ната информация, да насочи вниманието му към важен доку-
мент. Съдържащата се в този вид реферати съществена инфор-
мация трябва да бъде достатъчна, за да може читателят да реши
въпроса за целесъобразността от запознаване с целия текст на
документа. Това е кратък реферат, написан с цел да подпомогне
читателите да решат дали да се обръщат към първичния доку-
мент или да се задоволят само с изчитане на реферата. Индика-
тивният реферат показва основните аспекти на съдържанието
на първичния документ. Отговаря на въпроса: каква информа-
ция може да се намери в първоизточника, с каква степен на
пълнота тя е изложена.

Индикативният реферат е основна форма за представяне на
първичния документ и по своята природа играе ролята на сиг-
нална информация. Използва се при системите за избирателно
разпространение на информацията, изпълняващи преди всич-
ко функции на сигнално информиране.

Своеобразна разновидност на индикативния реферат намира
място в автоматизираните информационни системи. Реферати-
те в такива системи се характеризират с определена ясна струк-
тура, включваща преди всичко индикативните признаци. Тези
признаци са белези за свит текст - допълнение към библиог-
рафското описание и ключовите думи, и имащ за цел да разкрие
най-важните формални и съдържателни аспекти на първичния
документ. Формалните признаци характеризират вида на доку-
мента, наличието на илюстративен материал и особеностите на
изложението. Съдържателните индикативни признаци включ-

ват аспекта на разглеждане на въпроса, читателския адрес на
документа, числови парам" ри, характеристика на устройства,
описание на методики, основ» и резултати. От индикативните ре-
ферати се формира информационният масив при дадено търсене.
Пример:

Още един път за социалната роля па публичната библиотека.
Еще раз о социальной роли публичной библиотеки / Добрынина
НЕ.// Библ. дело на пороге 21 в.: Тез. докл. и съобщ. Междунар. на-
учн. конф. Москва. 15-16 апр. 1998. ч. 1. М. 1998. с. 33-35. Рус.

Характеризират се историческите стали на транс(1юрмацлята на пред.
ставата за ролята на публичните библиотеки в бившия СССР и в Ру-
сия. Сега библиотеките стават участници в информатизацията на об-
ществото. Този нов образ е резултат от изискванията на държавата и
най-вече на обществото. Дават се данни от социологическото изслед-
ване на оценката за ролята на масовата библиотека от нейните потре-
бители. Предлага се понятието "социална роля на библиотеката" да се
смята за ключово в йерархията на понятията "мисия", "значимост",
"функция" и се разяснява тяхното съдържание. Разкриват се и нак-
ратко се характеризират 5 основни функции, свързани с обслужването
на читателите (информационна, просветна, образователна, възпита-
телна, комуникативна).

Ако се опитаме да навлезем в теорията за разграничаване на
индикативния от информативния реферат, трябва да имаме пред-
вид следното. Основните положения на теорията за комуника-
тивното разчленяване на изказването се свеждат до това, че в
изреченията на каквато и да е формална структура в съответст-
вие с конкретната ситуация на общуването и намеренията на
говорещия или пишещия се открояват два компонента: тема
(логико-граматически субект) - "за какво се говори в изказване-
то", и рема (логико-граматически предикат) - "какво" именно
се говори по дадена тема. Най-разпространената неформална
процедура, която позволява да се разграничат темата и ремата
на всяко конкретно изказване е формулиране на въпроса, на
който в дадения контекст отговаря разглежданото изказване.
Прието е да се смята, че такъв въпрос изразява комуникативно-

задание, изпълнявано от даденото изказване. Част от изказ-

ането, съхраняващо се във въпроса, съответства на темата, а
тази част, която не се използва във въпроса, означава какво имен-
но се говори в изказването и се определя като рема.

Например в следния текст:

(1) Всеки от модераторите е свързан с главния библиотекар
_и библиотекар, отговарящ за дадена област. {2) При това един
от модераторите е съединен с главния библиотекар чрез въз-
вратни функции.

Не е трудно да се установи, като се изхожда от изказването
(1), че изказването (2) в състава на дадения текст отговаря на
въпроса "по какъв начин един от модераторите е съединен с
главния библиотекар" и съответно се разчленява по следния
начин: [При това един от модераторите е съединен с главния
библиотекар] Т [чрез възвратни функции] R, където Т - тема, а
R - рема на изказването.

Наред с изказванията, чиито тема и рема присъстват експли-
цитно, съществуват и така наречените комуникативно нераз-
членени изказвания, целият лексико-семантичен състав на кои-
то представлява рема, която се отнася към предметите или явле-
нията, известни на адресата на речта от контекста или ситуаци-
ята. В много текстове на реферати практически въз основа на
контекста може да се възстанови темата на изказването.

Всяко изказване, с което не е свързано с тематическа връзка
нито едно от следващите изказвания, се нарича затворено. То-
гава може да се изведе следната закономерност: ако изказване
от индикативен тип в даден текст не е затворено, неговата ин-
дикативност се неутрализира. Тази закономерност позволява да
се формулират критериите за разграничаване на индикативния
и информативния реферат.

Индикативен е този реферат, в които всички затворени из-
казвания са индикативни. Като пример може да се посочи тек-
стът на следващия реферат:

[Излагат се общите изисквания към организацията и конт-

i ' Г

рола на библиотечната дейност в условията на пазарен мШ&
низъм] R_r[Разглеждат се различни технологии на работает
на библиотечната система в пазарни условия] R^,. [Показам
са схемите на действие на различните технологии] R

Всички изказвания на дадения реферат са индикативни и -Щ
ните теми не са изразени словесно. Всяко от тези изказвания¹!
свързано с една обща имплицитно изразена тема [TJ, чийто1
смисъл може да бъде формулиран с помощта на думи°от реф^
рирания документ. Схематично тематическата прогресия на д_а|
дения реферат има вида, показан на фиг. 6.

[Т.]

Фиг. б. Пример за тематична прогресия в даден реферат

Информативен следва да се смята такъв реферат, всички затЦ
ворени фрази на който са информативни. Пример за такъв ре*
ферат е посочен на фиг. 7:

Фиг. 7. Пример за затворени информативни фрази
в даден реферат

[Схема, осигуряваща контури на равна интензивност на ин-
дикаторите на морския ехолот,]Т^ [позволява да се получи силна
контрастност на сигналите. ] R, [Изменението на праговото
равнище в такава схема] Т₂[става по десетична степенна ска-
ла по 10 дб за приемници с линейна амплитудна характеристи-
ка.] Rj [Това] Т₃[позволява да се увеличи различимостта на
метеообразуванията] R₃: