Пример:
Лингвистика и методика: Мсжвуз. сб. науч. тр. /Владимир, гос.
ун-т./ Ред. Марычева Е. П.- Владимир: шд.-во Гос. ун-та, 1997,-
195 c.-ISBN 589368-061-8.
Сборникът включва статии, разглеждащи определени въпроси по
философско-аналитична. лингвистична и методическа насока. Фило-
софско-лингвистичната насока е посветена на системния анализ в об-
ластта на лингвистиката, философското осмисляне на проблемите на
науката като цяло. В лингвистичната насока са написани статии, обх-
ващащи проблемите на семантиката, лексикологията, културологията,
фразеологията, стилистиката. Методическата насока включва пробле-
мите на тестирането, прилагането на ЕИМ, нови подходи към изуча-
ването на граматиката и превода.
3) Аспектен реферат {aspect). Той отразява съдържанието на
документа от определен аспект, като не обхваща цялостното съ-
държание на реферирания документ. За него се говори като за проб-
лемно-ориентиран реферат. Ако при съставянето му се използват
няколко документа, той се нарича своден аспектен реферат.
Пример:
О некоторых философских аспектах библиотековедения / Ива-
нов А.Ю. //Библиотековедение. 1997. № 5-6. с. 53-65. Рус.
От гледна точка на библиотекаря практик се разглеждат философ-
ските аспекти на библиотечного дело, свързани с такива елементи на
библиотечната система като книга (документ) в качеството на носител
на информация, потребители на информация (читатели), комуника-
тивни връзки, възникващи при търсенето на информация, и библио-
96
течни работници, които осъществяват тези връзки. В хода на изложе-
нието се цитират гледните точки на много съвременни и по-ранни руски
библиотсковеди и философи. Библ. 24.
Л. Р.
4) Фрагмептеп реферат (fragment) се използва в случаите,
когато в първичния документ могат да се отделят част, раздел,
фрагмент, отразяващи информационната същност на докумен-
та или съответстващи на «поста вената задача при рефериране-
то.Такива фрагменти могат да бъдат отделни елементи от спра-
вочния апарат, отделните структурни елементи на документа,
илюстративният апарат. Той се съставя и при документи с го-
лям обем, съдържащи разнообразна, многопрофилна в тематич-
но отношение информация, като обхваща само отделни части -
глава, раздел, подраздел и т. н.
Пример:
Мстадашш, пълнота на търсенето п реферати: винаги ли рефе-
ратите надеждно отразяват ценността на документа? Metadata,
recail and abstracts: Can abstracts ever be reliable indicators of
document value? / Wheatley A. // Asiib. proc. 1997, vol. 49. N=8, p.
206-213.
Изучават се рефератите в 7 предметни търсещи системи на Интер-
нет (Eurofcrret, Excit, Infoseek, Lycos Top 5%, Magrllan, WebCrawIer,
Yahoo!), пет предметни шлюзове (ADAM, EEVL, NetFirst, OMNI,
SOSIG) и три интерактивни БД ( ERIC, ISI, LISA). Определят се тех-
ните физически характеристики (обща дължина, дължина на думите
и изреченията, оценка за четене), пълнота на отразяване на предмет-
ното съдържание на документите, отразяване на допълнителни или
специални аспекти на оригиналния документ (библиография, табли-
ци, формули, рисунки, географски ограничения на съдържанието на
документа). Сред рефератите за отделните видове документални из-
точници са открити както значителни различия, така и устойчиви чер-
ти на сходство. Рефератите в търсещите системи на Интернет обикно-
вено са най-кратки, а в интерактивните БД - най-дълги. Рефератите в
двете категории са най-информативни, но степента на отразяване на
такива характеристики като таблици, библиография и географски ог-
раничения е доста ниска. Рефератите в шлюзовете на Интернет са най-
97
5. 5 По съдържателна структура на информацията
По съдържателната структура на информацията рефератите
се разделят на:
1) Фактографски реферат (factographic), който отразява ре-
алните събития, изделия, материали, технологически процеси,
конкретен производствен опит и др.
Пример.
Новата система NAISS за поддържането на реферирането и ин-,
декспрансто /Iwashima Mari. Onrain kensaku. 1996, vol. 17. 1-2, p.
10-17. Яп. Рез.на англ.
В Японския център за научна и техническа информация е разрабо-
тена нова система NAISS за поддържане на процесите на рефериране-
то и индексирането, в частност за поддържане на създаването на БД и
операциите при въвеждането. В резултат на това процесите трябва да
станат по-системни, да се подобри ефективността на труда, да се по-
виши качеството на БД, да се ускори подготовката на отчетите и се
съкратят разходите. Системата е въведена в действие от 1994 г. Пред-
лага се нейното кратко описание. Ил. 7. Библ. 2. По резюме
2) Концептографски реферат (conceptographic), разкриващ
теории, идеи,- хипотези, методи и др.
Пример:
Към въпроса за съотношението на книговедската и документог-
рафската концепции на библиографията. ПерспелкинаА. Библ. дело
на пороги 21 в. Москва. 1998. с 47-58. Рус.
Двете посочени концепции имат различни представи за границите,
състава и задачите на библиографската дейност, за общата структура
на библиографията като обществено явление. Но принципни разли-
чия между тях няма: те се отнасят между себе си като по-тясно и по-
широко понятие. Разглеждат се особеностите на двете концепции и се
прави обоснована хипотеза за използване на системния подход за раз-
криване на техните методологически и специално-научни страни, като
се определя тяхната специфика. Е.К.
98
5. 6 По степен на свиване на текста
По степен на свиване на текста на първичния документ рефе-
ратите биват:
1) Анкетен реферат (skeleton, questionary abstract), съставен
по стандартизирана схема с предварително съставена анкета.
Този реферат по същество представлява съвкупност от отгово-
ри на предварително формулирани въпроси. Ролята на въпроси
могат да играят отделните тематични аспекти или конкретни
запитвания на потребителите. Семиотичните форми ка този
реферат могат да бъдат най-различни - във вид на свързан текст,
телеграфен стил, таблици и т. н. Най-ефективно при решаване-
то на информационните задачи на търсенето в такива случаи е
описанието на социална информация, когато е важно да се пред-
ставят стандартизирани, унифицирани структури. Затова по
принцип се използва обща еднотипна анкета.
2) Схематичен реферат (schematic). Особеността на този вид
реферати е почти пълното отсъствие на текстова информация в
собствено реферативната част. В реферата обикновено се дават
формули на химически съединения или се представят символ-
но структури на материали и др. Този реферат се използва за
по-голяма нагледност, облекчаване на възприемането, анализа,
оценката, повишаването на информативността. Илюстрацията
може да бъде заимствана от първичния документ или да бъде
направена на базата на преработен текстов или илюстративен
материал. Графики, диаграми, формули са най-ефективни при
отразяването на количествените зависимости в документалната
информация. Рисунки, чертежи, фотографии имат по-конкрет-
но предназначение, тъй като са по-ефективни при отразяването
на качествените зависимости в документалната информация.
Пример:
1.51.123. Патентната информация - информационен ресурс. Ар-
сенова, И. ИНСО, 1994, № 7-8, с 6-9 (бълг).
Показани са различни източници на патентна информация.
99
|
3) Телеграфен реферат (telegraphic) - формализиран рефе-
рат, външният вид на който съответства на телеграфния стил.
Съдържанието му се състои от кратки изречения или набор от
ключови думи. Използва се за констатация на наличието на оп-
ределени сведения от анализиран документ, допълващи библи-
ографското описание.
Съдържателната част на такъв реферат може да се състои от
набор от ключови думи, изреждане на цифрови данни, характе-
ристики, оформени във вид на изрази, но без свързващи уводни
думи и др.
Пример:
04.05-13Б.106 Аппроксимация частными суммами рядов Фурье
на одномерном и двумерном торах. Approximation by the partial
sums of Fourier series on the one- and two-dimensional torus. Morlci
F. Functions, Series, Operators: Alexits Memorial Conference, Budapest,
Aug. 9-13, 1999. Budapest: Janos Bolyai Math. Soc. 2002, p. 297-
319. Англ.
100
В основном, обзорная статья по проблеме аппроксимации суммами
фурье ограниченных функций из /Л, функций с ограниченной вариа-
цией, сопряженных функций с ограниченной вариацией одной и двух
переменных. Во многих оценках используется величина осцилляции
по отрезкам, на которые разбивается основной интервал. Если fSnif,
ху — частные суммы ряда Фурье функции.Ддг) и x(t) =J{x " t) =J[x + t)
"2f[x\
то osc(e, /) = supfle (t) " е (/_)| : /, {_ е //
Для функции двух переменных^*, у)