......
^шшшшщ
- - - - - _г ..
|
Таблица 1 |
Процентно съотношение на времето, използвано за четене от специалисти в различни научни области |
документи, принадлежащи не само на собствената им, но и на
по-близки или по-далечни области (Farradanc, 1965).
Руският изследовател Марк Волински дава следните данни за
развитието на книгата:
XV в. - за половин век в света са отпечатани 30 хиляди раз-
лични книги;
XVI в. - 250 хиляди наименования на книги;
XIX в.- повече от 7 млн. наименования на книги;
XX в. - около 25 млн. наименования на книги (Кузнецов, 1983).
Населението на земята от 1750 до 1950 г. с нараснало три пъти,
а броят на книгите - повече от 800 пъти. По данни на ЮНЕСКО
световната книжна продукция за последните 20 години се е уве-
личила два пъти по броя на изданията и три пъти по тираж.
Ако през XVI в. основната роля в обмена на информация при-
надлежи на книгите, в края на XVIII в., характеризиращ се с
ускорени темпове на развитие на науката, книгите предават го-
ляма част от своите комуникативни функции на по-оператив-
ните форми за научна публикация - статиите. През XIX в. бро-
ят на статиите, станали единица за професионална научна ко-
муникация, нараства неимоверно много и това е основна при-
чина за пораждане на системата на реферирането. Може да се
направи аналогия, че тази роля, която през XIX в. изпълняват
статиите по отношение на книгите, вече се изпълнява от рефе-
ратите (Кулик, 1981).
Известният руски изследовател на книгата и четенето Н. А.
Рубакин пише, че в изкуството за работа с книгата има два проб-
лема: какво да се чете и как да се чете (Рубакин, 1975). В тази
връзка е изследван проблемът колко време на ден използват за
четене специалисти от различни научни области. Резултатите в
проценти от това изследване са показани в таблица 1.
В условията на информационен взрив и постоянно усложня-
ване на проблемите, които следва да се решават от специалистите
в различни области на знанието, едва ли може да се очаква зна-
чително увеличаване на времето за четене. А за да не се изоста-
10
ва и да не се пропуснат най-важните новости, изобретения и
открития, е необходимо специалистите да имат информация за
тях в преработен вид. Съвършено очевидно е, че без ориентири
и по-точно без реферати усвояването на такъв обем информа-
ция е просто невъзможно.
1.2 Възникване на реферата
Историческият аспект за изучаване на реферирането е много
важен за правилното разбиране както на същността на рефери-
рането, така и но всички процеси, свързани с него. Това произ-
тича от изискването всяко явление да се анализира в неговото
развитие. Затова изучаването на реферирането не може да ста-
не без изследване на особеностите на неговата еволюция.
Най-древните реферати, стигнали до нас, са написани на гли-
нени плочки в периода на шумерската цивилизация (3600 г.
пр.и.е.). В периода на гръцката цивилизация, когато се появя-
ват първите библиотеки с ръкописни книги на папнрусни сви-
тъци, реферирането се прилага за кратко описване съдържани-
11
Опити за рефериране имат място както в античността, така и в
средните векове, но се смята, че истинската история на реферира-
нето започва с издаването на първото научно реферативно списа-
ние на 5 януари 1665 г. в Париж - "Journal des savants" (Петкова.
1974). От тази година реферирането става важна част от система-
та на начните комуникации и както твърди Кол неон, "векът на
реферативните списания настъпва" (Collison, 1971).
Източниците на практическата рефератнвна дейност се зараж-
дат и получават своето развитие в бпблиотечно-бнблпографската
практика. Историята на реферирането дава примери за разно-
образие на рефериранитетекстове, ориентирани към определен
кръг от читатели. Реферирането е един от най-важните процеси
на аналитико-синтетичното преработване на информацията. То
е комплексен вид дейност, свързан с теорията на информация-
та, наукознанисто. психологията и лингвистиката. Понятието
рефериране първоначално се осмисля в рамките на библиотеч-
но-библиографските дисциплини. Характерно при това с не тол-
кова подчертаването на външните особености на подлежащия
на обработване документ, а преди всичко съдържанието на до-
кумента, неговите основни данни, факти и изводи.
Малкият тираж на ръкописните книги способства за развити-
ето на реферирането. През XII в., когато вместо папируси за-
почват да се използват пергаменти, възниква и терминът
"abstract" в смисъл на "реферат".
Първият известен сборник от реферати е "Библиотека" на
Фотий, създадена през IX в. във Византия. По това време във
Византия са в небивал разцвет науката и просвещението. Зато-
ва появата на "Библиотека" не е случайно. Произведението на
Фотий отговаря на информационните потребности на тогаваш-
ното общество.
Според Ссмсновкср "Библиотека" с сборник от реферати с
12
различен обем - от 3 до 2266 реда. когато рефератът е съпрово-
с извадки от произведенията. Рефератите са обединени в
нави, наречени "кодекси". Кодексът се състои от един или ня-
к0 реферата. Рефератът включва сведения от едно или ня-
колко произведения (Ссмсновкср, 1983).
Тематиката на "Библиотека" е универсална. Тя включва све-
дения за произведения на философи, географи, зоолози, специ-
алисти по селско стопанство и медицина, съставители на реч-
ници и др. Универсалността на "Библиотека" отразява универ-
салността на науката и учените от Средновековието, което я
прави особено интересна за изучаване като резултат от научно-
информационната дейност. Библиографско описание има във
всички кодекси с изключение натри. То винаги е разположено в
началото на кодекса. Това свидетелства за наличието на определе-
на унификация в структурата на реферата, която напълно съответ-
ства на съвременните изисквания към него. Текстът на реферата у
Фотий включва голям набор от елементи: заглавие или аналити-
чен разпис на произведението, изложение на съдържанието, ха-
рактеристика и оценка на произведението, на стила и езика му,
забележки и сведения за автора, за заглавието, за различните изда-
ния, количествени характеристики и език на текста, сведения за
хронологичния обхват, структурата,- истинността, историята на
създаването и използването на произведението, за това на кого е
посветено, неговата връзка с други произведения, списък- на из-
ползваната литература и други данни за източниците, бмографскп
сведения за автора, посочване и характеристика на други негови
произведения, препоръки за читателското предназначение и из-
ползване на произведението и др.
Практическите нужди на обществото (мореплаване, военно
дело, артилерия, хидроенергетика и др.) издигат на преден план
задачата за разработване на основите на много науки като меха-
никата, астрономията, математиката, химията, биологията и т.
н. през XV-XVIJI в., които се смятат за първи период от разви-
тието на съвременната наука.Това е епохата на велики учени,
13
С появата на книгопечатането реферирането започва да из-
пълнява функциите на масова комуникация. В първите научни
списания на френски, английски и немски език наред с публи-
куваните на оригинален език работи се включват и реферати на
книгите и статиите и на други езици. През XVIII в. се появяват
реферативните списания. Те също имат многогодишна история.
Броят на списанията и книгите, в които се публикуват научни
приноси още в края на XVIII и през първата половина на XIX
в.. е толкова голям, че тяхното непосредствено използване за
литературна справка става практически невъзможно. Създава-
нето на удобни източници на вторична информация е неизбеж-
но. В някои известни списания се появяват рубрики, проследя-
ващи систематично литературата в дадена област. Невъзмож-
ността обаче да се увеличава обемът на тези рубрики в научни-
те списания е една от причината за възникването на рефератив-
ните списания (Симон, 1968). Те поемат задачата да реферират
изчерпателно нарастващия брои научни списания, отнасящи се
към различните науки. Първото от тях вероятно е било
"Aufriehigc", излизащо в Германия от 1714 до I 717 г.