112
ена квалиметричните методи за оценка на качеството на реферата.
Описва се модел на качеството на реферат, представляващ многорав-
нИщна йерархична структура. Към реферата може да се прилага алго-
питьм ^а оценка на качеството, който се използва в теорията на квали-
щетрията и който е разгледан подробно.
Библ. 117. Л. Н.
6.3 Реферат на научен сборник
Един от най-трудните проблеми на реферирането с реферира-
нето на сборници. Това рефериране не винаги влиза в привич-
ните схеми. Оптималният метод за рефериране на сборници е
тематичното, а не постатийно изложение на съдържанието на
сборника. В този случай статиите или докладите се групират по
няколко основни проблема и по този начин вниманието се кон-
центрира върху най-важните статии или научни доклади и
въпроси, а по-несъществените се изпускат.
Пример:
Трудове от Международния семинар "Диалог'96" по компютърна
лингвистика и нейното приложение. Пушкнпо, 4-9-ман 1998. М.,
1998. 305 с
За обсъждане на семинара се предлагат следните теми: системи за ав-
томатична обработка на текста; синтаксис, семантика, прагматика и тях-
ното взаимодействие; теоретична и когнитивна лингвистика; диалог и
реч; интерфейси на естествени езици; разбиране на свързан текст и мо-
дел на предметната област. Най-голям интерес предизвикват областите:
формални модели на езика (20 доклада); модели на взаимодействие и
дискурс (15 доклада); семантични и гогнитивни изследвания (14 докла-
да); приложни системи (13 доклада). Г. С
Този метод обаче не винаги е приложим, особено ако статии-
те или научните доклади в сборника са с различна тематика и
не са свързани помежду си. В тези случаи за предпочитане е да
се съставят страници с реферати към изданието по БДС ISO
5122:2004, независимо дали сборникът е еднократно или про-
дължаващо издание.
113
Всеки отчет за отделен етап или за завършена научноизсле^Ц
вателска разработка (НИР) се съпровожда от реферат. Тов|Я
изискване на инструкцията, която регистрира отчетите както!
нас, така и в чужбина. Текстът на реферата за НИР трябва д^
бъде единен, поради което смисловите акценти са обвързани!
подредени последователно и водещи до най-главното - резултЦ
тите от НИР. Затова за предпочитане е да се прилага методът
аспектното рефериране на текста. Всеки аспект трябва да се с*
дели като самостоятелен абзац и да се запише с кратки израз;
състоящи се предимно от информативни думи и отглаголни с;
ществителни. Рефератът трябва да започва с посочване на пре;
мета или основната тема на разработката, областта на знан»
то, към която се отнася, целта на разработката. В отделен абзац ц
дават сведения за обекта или предмета на изследване, използвани-
те методи, вида на разработката, областта на приложение на п
лучените резултати, както и условията, при които е проведено изт
следването (географски, климатични, агроекологични, агрохимич-
ни и др.). Най-важно място в текста на реферата трябва да наме-
рят основните резултати, научната им стойност, ефективността,
полезността и реализацията им, препоръки за внедряването им. В
реферата се включват характеристики на изследването - неговите
съставни елементи, съществени особености, с които получените
резултати се различават от вече известните, сведения за научно^
техническия и икономически ефект.
В края на реферата се посочват характерът на илюстрациите,
броят на таблиците, на използваните източници, броят на томо-
вете на отчета, обемът им и др.
Смята се, че оптималният обем на реферата на отчета за НИР
е около 1200 печатни знака или 20 реда. Тези реферати обикно-
вено са авторски. Те се съставят предимно за реферативните
бази данни на различните държави на английски или на още
един език.
114
Пример за реферат на отчет за НИР:
Калушсв Г. Методика за системен анализ на потенциала за ре-
шаване на стратегически научно-технически проблеми и за опре-
деляне насоките на неговото развитие.
Изследван е необходимият инструментариум за анализ на състояни-
ето на кадровия потенциал на страната, свързан с разработване на
даден стратегически научно-технически проблем, и са очертани изиск-
ванията към неговото бъдещо развитие при отчитане на три групи
фактори: професионален опит и възможности на кадрите, изисквания
на социалната практика и тенденциите на научната и приложната дей-
ност във водещите страни в света. Методите, използвани в разработ-
ката, включват: експертни оценки, структурирани интервюта, крос-
импакт анализи, имитационно моделиране. Разработена е методическа
процедура със съответните инструкции за приложение и работна до-
кументация. Същата дава възможност за анализ и оценка на взаимно-
то влияние на трите групи фактори. Експерименталното приложение
на методиката (частично в три проблемни области и цялостно по от-
ношение на един стратегически научно-технически проблем в област-
та на биотехнологиите) показа нейната целесъобразност. Резултатите
от прилагането съдържат информация, необходима за правилното на-
сочване изследователската дейност на всички равнища на управление
- държавни органи, ръководство на изследователски звена, отделни
изследователи. Библ. 87, Прил. 9, Табл. 7, Сх. 7.
6.5 Реферат на дисертация
Дисертациите са специфичен вид научни разработки, подгот-
вяни от техните автори и представяни за получаване на научна
степен. За разлика от другите видове НИР, които обикновено са
колективни разработки, дисертациите са самостоятелни, ори-
гинални творчески разработки, отнасящи се към групата на не-
публикуваните документи, тъй като се съставят само в два-три
екземпляра. Независимо че са непубликувани документи, те се
реферират, като рефератите им са предназначени за поддържане
на национална реферативна база данни. В България такава база
данни се поддържа от НАЦИД с наименованието "Сирена". Рефе-
115
.. .
ратите на дисертации се публикуват и в различни реферативни
издания. В "Сирена" рефератите са авторски, а за другите издания
се подготвят и референтски реферати.
Към всяка дисертация се изготвя и особен вид документ, на-
речен автореферат, който носи такова наименование, но същест-
вено се различава от другите видове реферати и се оформя като
отделна книжка, публикувана в определен тираж (не повече от
стотина екземпляра).
Авторефератите на дисертациите изпълняват много важни
функции. Една от тези функции е информативната. Авторефе-
ратът съобщава на читателите достатъчно подробно за съдър-
жанието на дисертацията, благодарение на което самата дисер-
тация може да не се чете. Авторефератьт е предназначен да ин-
формира широк кръг от научната общност за най-важните ре-
зултати, отразени в дисертацията.
Сигналната и адресната функции на автореферата се изразя-
ват в следното. Появата на автореферата сигнализира за пред-
стояща защита на дисертацията пред специализиран научен
съвет. В него се посочва адресът, дават се сведения за времето и
мястото на защитата, за опонентите, институцията, мястото на
съхранение на дисертацията и др.
Авторефератьт изпълнява и правна функция, защото без ав-
тореферат дисертацията не може да бъде представена за защита
и в този смисъл той има значение на юридически документ.
Особеността на автореферата схематично може да се предста-
ви чрез блок-схемата. В първата част (А) поаспектно се харак-
теризира съдържанието на дисертацията. Във втората част (В)
съдържанието се представя по структурни елементи, а в третата
част (С) се дава обобщено заключение.
На фиг. 10 е дадена блок- схемата за построяване на авторефе-
рат на дисертация.
Реферат на дисертация се пише по установени, регламентира-
ни в БДС ISO 214:2002 правила. Текстът на реферата на този
вид документи трябва да включва сведения за обекта и предме-
116
Фиг. 10. Блок - схема за построяване на автореферат
на дисертация
117
Рефератите, включвани в реферативните бази данни задисер-/
тации, обикновено са информативни, той като достъпът до тя*
е ограничен. Кратките реферати на дисертации се избягват пс
аналогични причини.
Пример за реферат на дисертация, в който са посочени отдел-
ните аспекти:
Гусева А. А. Принципи и методи на атрибуция и научно описа-
ние на книгите на кирилица (на примера на материали от книж-
ния репертоар на типографите в Москва и Петербург през вто-
рата половина на XVI-XVIII в.).
Обект на изследване са старопечатните книги на кирилица през
втората половина на XVI-XVIII в., издадени в типографиите на Моск-
ва и Петербург, от гледна точка на намиращите се в тях съдържателни
и типографски т. нар. датиращи признаци.