възникване, определение и функции 9 (стр. 28 из 32)
Електронните версии на реферативните списания са екви-
валентни на хартиените. Удобството при тях е, че могат да се
разпространяват и ползват в on- или offline режими или на CD-
ROM. Редно е да се знае, че разпространението на електронни-
те версии на реферативните списания става по два начина -
платено и безплатно.
При безплатните електронни списания в момента е много из-
вестен моделът за разпространение с помощта на базата от
препринти. При този модел авторите изпращат автореферата
на своите публикации на определен ръководител, който перио-
150
дично, по електронна поща разпространява по списък блок от
реферати.
Друг модел за разпространение на информация е търсенето
по реферати в мрежите от данни.
Електронните версии на реферативните издания имат редица
предимства като:
- икономия на хартия;
- по-малка стойност на съхраняването при минимална заема-
на площ;
- изключване на разходите по подвързване на печатните вер-
сии на изданията;
- по-ефективно обслужване на потребителите за сметка на сък-
ращаване на времето за обслужване и увеличаване на фонда на
електронните документи;
- възможности за многовариантно обслужване и др.
151
i
••
Глава 9
СРАВНИТЕЛНА ХАРАКТЕРИСТИКА
МЕЖДУ АНОТАЦИЯТА И РЕФЕРАТА
Анотациите и рефератите са многофункционални вторични
информационни продукти. Те си приличат по отношение на|
търсещата функция, а се отличават по отношение на комуника-1
тивната и оценъчната функции.
Анотирането решава преди всичко тематичната задача да от-i
говаря на въпроса "за какво1' се говори в даден документ. Ре|
ферирането решава фактографската задача да изяснява "как->
во" конкретно съдържа даденият документ. Докато анотацията
може да се сравни с "портрет" на документа, където анотиращият
малко или много, характеризирайки документа, слага акцент вър-
ху избрани от него елементи, рефератът се сравнява с "фотогра-
фия" на първичния документ, т. е. в него с голяма детайлизация се
отразява фактическото съдържание на документа.
Каква е съществената разликата между анотацията и реферата?
Разликата е преди всичко в целта. Различна е изходната точка
на виждане. Докато при анотацията съставителят дава обща
информация за документа и за неговия автор, прибавя някаква
обща оценка и понякога препоръчва анотирания документ из-
рично или имплицитно, в реферата центърът на тежестта лежи
в съвсем конкретната информация за постигнатото от автора.
Чрез подходящо сбито представяне на авторовите мисли рефе-
риращият си поставя за цел да доведе до знанието на читатели-
те резултатите от изследванията и достигнатите изводи. В ре-
ферата особено се подчертава новото в документа, което го от-
личава от предходните.
Друга характеристика на тази разлика е изходната гледна точка
при съставянето на реферата. В сравнение с анотацията рефе-
ратът дава по-пълна представа и информация за съдържанието
на първичния документ. Затова в известни случаи той замества
152
, изцяло първичния документ, като дава необходимата на специ-
алиста информация, без да се налага да се чете оригиналът.
Днотацията има за свой самостоятелен автор анотиращия, кой-
то чрез краткия текст дава свое обяснение и отношение, своя
препоръка на читателя. Обратно - в реферата рефериращият
говори от името на автора на доктента. Нерядко той си служи
с думите на автора, извлечени от самия текст. Затова се казва, че
рефератът е несамостоятелно ^ело.
Поради тази причина съдържанието на реферата трябва да
отразява адекватно, но преди всичко кратко съдържанието на
реферирания документ (International, 1996). Рефератът трябва
да разкрива съдържанието на документа така, че да насочи вни-
манието на читателя към основната информация, която се съ-
държа в документа, и да я предаде във възможно най-сбита
форма.
Като изхождаме от свойствата на информацията - индикатив-
ност и информативност, можем да определим разликата между
анотацията и реферата по следния начин. Индикативността
предполага обобщено представяне на материала в съответствие
с конкретното предназначение на вторичния документ. Освен
това с нейна помощ с голяма степен на надеждност става взема-
нето на безпогрешно решение относно целесъобразността за
запознаване с първичния документ. Индикативността е присъ-
ща и на анотацията, и на реферата (Журавель, 1974).
Информативността се формира в процеса на съкратеното из-
ложение на съдържанието на първичния документ. Това озна-
чава, че потребителят може да получи необходимата му инфор-
мация и без да се запознава с първичния документ. За тази цел
служи предимно рефератът.
От изложеното следва, че в анотацията са въплътени индика-
тивни свойства, а в реферата- индикативни и информативни.
Сред най-важните проблеми на информационната дейност в
библиоГекознанието е проблемът за критериите при разграни-
чаване ла реферата и анотацията. Един от възможните крите-
153
рий за това разграничаване е субсктно-предикатната структурана анотираните и рефератните изказвания. В субектно-преди-
катната структура се съдържат както субектът (предметът на
съждението), така и предикатът на мисълта (познанието, поня-
тието за признака, свойството или отношението, които се отра-
зяват в предмета). Критерий за тяхното разграничаване е ха-
рактерът на референцията на техните субекти.
Като пример ще анализираме текста на следния вторичен до-
кумент:
Описано е защитно устройство. Защитното устройство има
за основа линейното кодиране на думи и масиви от информа-
ция.
Първото изречение е анотативно изказване, понеже съдържа
само субекта на мисълта. Второто изречение е реферативно из-
казване, тъй като съдържа както субекта, така и предиката на
мисли. Основен признак на субекта на мисли в изречението е
референтната номинация, т. с. отнасянето към конкретния пред-
мет от действителността. Референтного име, което се проявява
чрез субекта на изразяване, играе ролята на знаков заместител
на предмета, за който се прави съобщение. За разлика от субек-
та предикатът се изразява чрез нереферентна номинация, която
е лишена от пряко отнасяне към предмета от действителността.
За да обосновем разликата между анотативните и рефератив-
ните изказвания като отношение към първичния документ ще
разкрием функционалните различия между тях. Лексическите
различия между текстовете на анотацията и на реферата се оп-
ределят по следния начин: "кратко предаване със свои думи на
това, което е изложено в текста'' и "фиксиране на думите на
автора в конспективна форма".
Лексического сходство между реферативните изказвания и тек-
ста на първичния документ се обуславя от това, че субектът и в
двата случая е предмет на действителността. Това създава въз-
можност за използване на реферативни изказвания вместо тек-
стовете на първичния документ. Информация за изследвани
154
обекти може да се получи, без да се чете текстът на първичния
документ. По този начин реферативните изказвания по отноше-
ние на текста на първичния документ играят функция на за-
местване или функция на модел.
При анотативните изказвания лексическите разлики от текста
на първоизточника се определят от това, че субектите имат раз-
лични предмети от действителността. Анотативните изказва-
ния не могат да заменят първичния документ. Те изпълняват
функцията на знаков сигнал. Тяхната комуникативна цел е да
отправят към потребителя информация, сигнали за наличието
на даден документ.
Текстовете, изпълняващи функция на знак, са анотации и се
отнасят към областта на библиографската дейност. Текстовете,
изпълняващи функция на модели, са реферати и се отнасят към
областта на научноинформационната дейност.
Примери за разлика между анотация и реферат на един и същи
текст:
Дунчев, Ив. Поп Богомил. Духът па отрицанието в нашата исто-
рия. Избр. бъде есета. Варна, Г. Бакалов, 1981. с.144-162
Анотация
Разглежда богомилството и застъпва становището, че то е чисто ре-
лигиозно движение сред народните маси, породено като противодейст-
вие на византинизма, обхванал управляващите държавни и църковни
среди, а не социално движение, плод на изострена класова борба. Изтък-
ва мрачната философия на богомилството като философия на отрицани-
ето, водеща до разруха, защото отрича всичко земно. Отрича прогресив-
ния характер на богомилството като социално явление.
Реферат
Проучванията за генезиса и идеологията на богомилството продъл-
жават повече от 100 години, оставяйки дискусионни причините за не-
говото зараждане и същността на неговата идеология. Авторът подла-
га на съмнение версиите при решаването на тези въпроси, разработе-
ни от Д. Ангелов, В. Златарски, Д. Страшимиров и други учени, при-
държащи се към мнението за изключително социално-икономически
предпоставки за възникване на богомилството. Авторът смята, че то е
религиозно движение с философия на отрицанието, водеща до разру-
155
ха. Целта му е да отрече прогресивния характер на богомилствот^;Това той доказва, като използва метода на аналогията с православно*
то отшелничество. Като резултат от изследванията си Ив. Дуйчев сги-
га до извода, че богомилството отвръща умовете от реалния живот и
ги насочва към религиозно съзерцание и отрицание.