възникване, определение и функции 9 (стр. 29 из 32)
Екологичната информатизации - подход за излизане от еколо-
гичната криза. //Арсенова И., Сине. на БАН. 1996, 109, №3, с.
21-27. (бълг. Рез. на англ.)
Анотация
Екологичната информатизация е важна стъпка за излизането на чо-
вечеството от екологичната криза. Като активен елемент във всички
системи и най-вече в екологическите информацията може да окаже
голямо въздействие за преодоляване на екологичните кризи и катаст-
рофи. Това може да стане с правилното информационно осигуряване
и обслужване на екологичните проблеми и изследвания. Информаци-
онното осигуряване е показано в три таблици. Изводът е. че за излиза-
нето от екологичната криза е необходим правилен механизъм за ефек-
тивно използване на информацията.
Реферат
Екологичната информатизация отразява ориентацията за преживя-
ването на човека и решаване на глобалните екологически проблеми по
пътя на всеобхватна информатизация. Информацията става активен
елемент в информационните екосистеми със социално-технически ха-
рактер. Показва се връзката межцу екологията и информатиката и важ-
ността на екологичното съзнание. Описва се съвременното състояние
на информационното обслужване по екологическа тематика в Бълга-
рия и неговата материално-техническа база. Предлага се механизъм
за повишаване на ефективността при използването на информацията.
Табл. 3. Библиогр. 10. Н. К.
Анотацията съдържа кратки сведения за произведението, поз-
воляващи на читателя да съди за целесъобразността му и за по-
детайлно изучаване.
В анотацията основното съдържание се предава със свои думи,
които представляват висока степен на абстрахиране и обобщение.
Анотацията обикново няма абзаци и започва със съществото
на въпроса или с уводните фрази, например: "Разглеждат се,
изследват се, правят се, показват се, съдържа се и т.н.".
156
Например:
Управление на центрове за отговорности. SWOT-анализ. Му-
равьев Степан, 2004, http://www.finansy.ru/publ/fm/006.htm
Описват се функциите на центровете за финансова отговорност: пла-
ниране, контрол, отчетност, мотивация. Разглежда се SWOT-анализът
(анализ на силните и слабите страни на обекта, възможностите и зап-
лахите), отнесен към използването на центровете за финансова отго-
ворност. Препоръчва се провеждане на дадения анализ в рамките на
отделно взето предприятие за определяне на необходимостта и полез-
ността от подобни финансови структури.
Рефератът представява обективно, лишено от емоции съобще-
ние за информацията в първоизточника на основата на нейната
смислова преработка. Той обръща внимание на новите сведения и
определя целесъобразността за обръщане към първоизточника.
В реферата формулировките и обобщенията са заимствани от
самия текст на първичния документ.
157
Глава 10РЕФЕРАТЪТ - ИНСТРУМЕНТ
ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ И ОЦЕНКА
НА НАУЧНАТА ДЕЙНОСТ
Основни вторични източници за новопоявила се информация
са реферативните издания. Те са първите филтри по пътя на
информационните потоци. Те подбират най-важните от гледна
точка на редакцията на списанието публикации, които влияят
върху развитието на науката и по този начин определят ефек-
тивността на усилията на някои страни за развитието на све-
товната наука. Мяра за тези усилия е относителният брой пуб-
ликации, преминали през филтъра на реферативните списания.
Те са акумулатори на информация, които спомагат за преодоля-
ване на географската и на езиковата бариера.
При целенасоченото търсене на нова литература за отразява-
не в реферативните издания, последвана от оценката на нейна-
та пригодност, наред с тематичните рубрикатори се използва и
експертната оценка на специалистите в дадената област, рецен-
зирали публикациите (Арсенова, 1996).
Статистическата обработка на реферативните издания позво-
лява да се анализират редица проблеми, представляващи инте-
рес за наукознанисто и управлението на науката. Това са проб-
лемите, свързани с високопроизводителните учени, чиято науч-
на продукция се намира на световно равнище; с въпросите на
производителността на научните работници; с обема на науч-
ните публикации и техните качества; с колективните научни
разработки и т. н.
Вторичните информационни издания, каквито са рефератив-
ните, с успех могат да се използват за извършване на различни
анализи и оценка на научната дейност. С тяхна помощ могат да
бъдат събирани данни по следните проблеми, свързани с този
анализ и оценка:
158
> динамика на информационните потоци;
> структура на документалните информационни потоци;
> тенденции в изменението на информационните потоци във
времето;
г разпределение на информационните потоци в отделни страни;
> анализ на информационните потоци по езиков признак;
> продуктивност на научните работници;
"г проблеми на научното авторство и съавторство;
У дифузия на научните методи;
> структура на фронта на научните изследвания;
> научно-информационна ценност на публикуваните материали;
> комуникационни особености на реферативните издания;
> изобретателска активност и др.
Динамиката на информационните потоци може да се из-
следва посредством рефератите в реферативните издания. Това
се постига с помощта на различни статистически методи, при-
лагани по отношение на масива от реферати на публикациите.
Броят на изданията и на самите публикации в тях може да се
разбие на различни периоди от време. За анализ на концентра-
цията и разсейването на публикациите може да се използва и
графоаналитичният метод, основан върху закона на Бредфорд.
Целесъобразно с сравнителен анализ на динамиката на инфор-
мационните потоци да се прави по реферативните списания или
по реферативните БД.
Структура на документалните информационни потоци
Голямо значение за разбирането на структурата на информа-
ционните потоци има установяването на закономерностите във
времевата еволюция на броя статии и на съответния брой списа-
ния, в които те са публикувани. Тези закономерности могат да се
изследват е помощта на рефератите в реферативните списания.
Те имат експоненциален характер и се описват с формулите:
n(t) = V», ' ' (24)
където: n(t) е броят на списанията за период t;
tn е характерно време за е-кратно увеличение на списанията.
159
Интерес представлява и установяването на периода за удвоя-ване броя на публикациите в отделните списания, изследвания
които се извършват .
R(t)= е "* , (25)
където R(t) е брой на рефератите за период t;
R е характерно време за е-кратно увеличаване броя на рефе-
ратите.
От изследването на целия масив от реферати може да се опре-
делят както видовете първични документални източници, така
и тяхното съотношение.
Тенденции в изменението на информационните потоци
във времето
Динамиката на потока от публикации за определен период
отразява влиянието и взаимодействието на редица важни фак-
тори от технически и социален характер. Най-напрсд това е на-
растването на ролята на техниката и техническите изследвания
в живота на обществото, а също така и интересът към избрана-
та тематика. На второ място е изменението на военната доктри-
на на държавата и като следствие от това - разсекретяването и
публикуването на секретни в миналото документи. Изменения-
та в размера на информационните потоци във времето по раз-
лични научни области и дисциплини показва състоянието на
развитие в дадената област или дисциплина. Прекаленото на-
сищане с публикации обикновено води до затихване в развити-
ето на дисциплината. Увеличаването на публикациите е харак-
терен белег за появата на ново направление в изследователска-
та област.
Разпределение на информационните потоци в отделни страни
Разпределението на документите по страните, в конто са пуб-
ликувани, дава информация за страните, водещи в дадени на-
учни области. Чрез сравнение на процентното отношение на на-
учните публикации в отделните страни се оценява приносът на
всяка страна в световния документален поток. Тенденциите в
развитие на науката по страни може да се оцени, като се съ-
160
поставят данните за потока на статиите от списанията и патентни-
те документи. Ретроспективният анализ на рефератите на па-
тентите по страни например илюстрира различията на дър-
жавната политика в областта на патентоването и характеризи-
ра исторически утвърдилата се практика на патентоване, както
и разпределението на патентния информационен фонд и др.
Анализът на информационните потоци по езиков приз-
нак дава възможност за следене динамиката на използваните
езици и тяхното разпределени? и преразпределението на отно-
сителния им дял.
Продуктивност на научните работници
В сферата на научната дейност учените се проявяват едновре-
менно като генератори и потребители на информация. Генери-
рането на информация включва раждането на нови идеи и в
частност публикационната активност. Активността при гене-
рирането на информация условно може да се изрази с броя на
публикуваните трудове (публикационна активност), с броя на
изобретенията (изобретателска активност), с броя на предложе-
ните нови идеи (новаторска активност). Между равнището на
публикационната активност и съдържащите се в нея действи-
телно нови научни идеи и технологии има определени отноше-
ния. Едновременно протичащите загуби на информация и ней-
ното задържане по различните канали на научната комуника-
ция вследствие обективно съществуващите информационни
бариери обуславя информационния кризис.