възникване, определение и функции 9 (стр. 3 из 32)

Смята се. че първите реферати у нас се появяват през 1906 г.
в "Летописи на Лекарския съюз в България". В това издание са
поместени реферати на 550 чужди научни статии. Едва през 30-
тс години на XX в. започва реферирането на годишника на Со-
фийския университет "Св. Климент Охридски"', на Физико-ма-
тематическия факултет, книги 1. 2 и 3, в които се публикуват
резултатите от научните изследвания в математиката, физика-
та, химията и естествената история (Българският принос, 1999).

В България реферирането бележи разцвет през периода 1953-
1990 г., когато в БАН излиза ""Рсфсративен бюлетин на науката"
за всички научни дисциплини. В него се реферпрат български и
чужди научни статии, доклади, съобщения от конференции,
симпозиуми, разработки и др.

Предпоставките за разцвета на реферирането могат да се обоб-
щят по следния начин. Прогресивно нараства обемът на науч-
ната литература. За учените става все по-трудно да следят но-
востите в развитието на науката. Научната периодика бележи
бурно увеличение. Всичко това създава условия за търсене на
изход за бързо и навременно информиране по актуалните проб-
леми на науката и техниката. Учените сами си създават необхо-
димия инструмент в лицето на реферативните списания за из-
лизане от почти безизходното положение на информационна не-
задоволсност. Броят на реферативните издания непрекъснато
расте. На фиг. 1 е показан ръстът на издаваните в света рефера-
тивни издания, чийто брой надхвърля 3000 към 2000 г.

Теорията и методологията на реферирането продължава да се
развива и придобива първостепенно значение за информационна-
та, библиографската и библиотечната дейност.

1.3 Определение на понятието "реферат"

В съвременната литература по теория и практика на рефери-
рането съществуват множество дефиниции на понятието "ре-
ферат'. Все още няма еднозначно определение както на терми-
на "рефериране"; така и на термина "реферат". Причината за
това е комплексният характер на задачите, поставени в изслед-
ванията на този информационен продукт.

При тълкуването на термина "рефериране" (abstracting) се
използват знанията от различни науки - лексикология, стилисти-
ка, терминолексика и т.н. Използват се и различни подходи при
тълкуването на понятието "рефериране". Семантичната вмести-
мост на тези определения зависи от броя най-важни признаци,
които различните автори смятат необходими и достатъчни за
разкриване на понятието "реферат"'. Към тях се отнасят такива
признаци като обем, семантично съответствие на първичния
документ, структура на реферата и на неговата текстова част.
функционална насоченост на стила на изложението (Жданова.
1967). Част от авторите съсредоточава своя интерес върху фор-
мални, несъдържателни признаци като чисто нормативните ка-
тегории - размер на текста на вторичния документ, формата на
неговото построяване, прилагане на транскрипция и трансли-
терация и др. В много случаи не се набляга на съдържателната
страна и на природата на реферирането. Вариантността на де-
финициите на понятието реферат в научната литература се
обяснява и с това, че с усъвършенстването на информационни-
те технологии протича преразглеждане на различните инфор-
мационно-комуникативни функции на реферата във връзка с из-
менението на информационните потребности на обществото.
В същото време се наблюдава разнообразие от синоними в

употребяването му за означаване на понятието "реферат": ре-
зюме, извлечение, екстракт, съкращение, чиито английски ек-
виваленти могат да бъдат представени по следния начин:
abridgment, brief, condensation, digest, review, synopsis (Жанры,

1983)°

Рефератът (от лат. refere- предавам, правя съобщение, док-
ладвам) представлява съкратено изложение на съдържанието на
реферирания документ: книга, статия, дисертация и др. В срав-
нение с анотацията рефератът дава по-пълна представа за същ-
ността на въпроса, който се разглежда в документа (Жданова.
1966).

В "Терминологичен речник по информатика"' ("Терминологи-
ческий словарь по информатике") се предлагат следните тер-
минологични тълкувания на понятията "рефериране"' и "ре-
ферат": "Рефератът" е кратко изложение на основното съдър-
жание на документа с посочване на предмета, методиката на
изследване и получените основни резултати; "Реферирането"
е процес на анализ, на първичния документ и съставяне на ре-
ферат"'(Терминологический, 1976). Като еквиваленти се пред-
лагат термините на немски, руски и други езици, съответно: ре-
ферат (на български); Referat (на немски); реферат (на.руски);
рефериране (на български); Refcricrung (на немски); рефери-
рование (на руски).

Своя дефиниция дава Потър, който определя реферата като
'"документ, в който се излагат изводите, съдържащи се в пър-
вичния докумен.⁷' (Potter, 1958).

В тълкуването на понятието "реферат" Накаи откроява след-
ните елементи: обект на изследването, постигнати резултати, ме-
тоди, условия, осигуряващи резултатите (Revue, 1958).

Според американските изследователи Борко, Четман и Мак
(Borko, 1963) рефератът е резюме или кратко изложение на пуб-
ликацията, включващо точни библиографски данни. Те смятат,
че на това определение съответстват термините Abstract, Analyse,
Referat.

Кобланс обаче смята, че рефератът е концентрирано предста-
вяне на основното съдържание на по-обширен материал, изла-
гане на смисъла на публикацията с най-малко думи, свиване на
текста със съхраняване на основния смисъл и цялостност на
оригинала (Coblance, 1962).

Хр. Трснков дава следното определение на понятието "рефе-
рат": "Кратка информация за крайния резултат от едно изслед-
ване, появило се в печатен или ръкописен вид" (Тренков, 1958)

Международната организация по стандартизация (ISO) - Тех-
нически комитет по документация 46, издава през 1961 г. пре-
поръка R 214/1961, озаглавена "Реферат и синопсис': В този
документ рефератът се третира като кратко съдържание на ста-
тия или друта публикация, издадено независимо от нея и включ-
ващо нейното библиографско описание. Рефератът обикновено
се съставя не от самия автор, а от друго лице, наречено рефе-
рент. По-късно, през 1976 г. ISO разработва и публикува след-
ния международен стандарт 1SO2 14:1976 Documentation -
Abstracts for publication and documentations, чисто съдържание
не е променено и до днес. Този стандарт е въведен и в България
чрез БДС ISO 214:2004. Реферат на публикации и документа-
ция. Съгласно него рефератът се дефинира като съкратено из-
ложение на съдържанието на документа или на негова част, ко-
ето включва основните фактически данни и изводи и насочва
вниманието върху новите сведения. Следователно от казаното
дотук можем да заключим, че рефератът е вторичен продукт,
кратко излагащ съдържанието на първичния документ, даващ
възможност на потребителя да определи целесъобразността от
запознаването с реферирания документ, а в много случаи дори
да го замести.

1.4 Функции на реферата

В системата на съвременните информационни комуникации
функциите на реферата са многостранни. Той изпълнява роля-

та на основна информационно-комуникационна единица, кое-
то се обуславя от неговите потребителски свойства. Той трябва
да облекчава избора на необходимите първични документи; да
предоставя информация на специалистите, които не се нуждаят
от подробни данни, заменяйки първичния документ; да улесня-
ва и ускорява подготовката на информационните издания и да
създава информационни масиви в различните информационни
системи: да помага за преодоляването на езиковата бариера при
работа е първичните документи.

Според Горкова рефератът се характеризира с най-голяма ин-
формативност при разкриване на съдържанието на първичния
документ (Горькова, 1974). Както посочва Weil, използването
на реферата при търсенето на текуща или ретроспективна ин-.
формация може да икономиса до 90 % от времето, необходи-
мо за ползване на първичния документ (Weil, 1979). Формата
на представяне на информацията в реферата е удобна за продъл-
жително съхраняване във фондовете на справочно-информацион-
нитс служби и информационно-търссщитс системи, оперативното
въвеждане, ефективното обработване и икономичното използване
в компютърните системи (Кулик, 1981; Соловьев, 1981: Горькова,
1987). Смята се, че в някои случаи рефератът може да замени пър-
вичния документ. Такива са например случаите, когато необходи-
мата на потребителя информация се отнася не към основната тема,
а към близки въпроси, ако първичният документ е публикуван в
ограничен тираж или на ч^ткд език, преводът от който с много
труден.

Рефератът е многофункционален вторичен продукти негови-
те функции могат да бъдат обединени в три групи: а) социални;
б) контактни и в) вътрешнонаучни (Кулишев, 1987).

Социалните функции са тези основни функции, които рефе-
ратът изпълнява при осигуряването на различните потребности
на обществото от информация. Най-значимата и по същество
ключова функция на реферата в професионалната комуника-
ция е информационната. Нейното изпълнение става възможно

преди всичко защото рефератът включва основното съдържа-
ние на първичния документ, като го разкрива цялостно и пъл-
но. Освен това той излага съдържанието понякога толкова под-
робно, особено ако е разширен реферат, че може да замени пър-
вичния документ. Рефератът служи като средство за разпрост-
ранение на информация за новите постижения във всички об-
ласти на науката и техниката. Използвайки реферата, потреби-
телят на информация има възможност да следи за най-новите
постижения както в своята, така и в съседни области. Семан-
тичната наситеност на тази характеристика определя степента
на реализация на информационната функция. Идеален е случа-
ят, когато рефератът се явява като семантичен, адекватен пред-
ставител на текста на първичния документ, т. е. позволява на
потребителя да получи релевантна информация или да си напра-
ви извод налага ли се да ползва първичния документ. В тази
роля рефератът изпълнява успешно информационната си функ-
ция. Рефератът също така е важно средство за разпространение
на фактографска информация и е неин източник (Конюшко,
1993).