възникване, определение и функции 9 (стр. 30 из 32)
Способността на учените, работещи с научната информация,
да извличат от целия обем разсеяна информация само исканите
сведения е важен фактор, който влияе върху ефективността на
научните изследвания и информационната вместимост на пуб-
ликуваните трудове, върху активността на учените като генера-
тори на нови научни идеи, върху процеса на предаване и раз-
пространение на научни знания.
Използването на рубрикатора на реферативните списания за
анализ на големи масиви от документи открива нови възмож-
161
ности пред реферативните списания и позволява да се решатпроблемите, непосредствено свързани с приложението на ино-
вациите. Графиките на изобретателската активност, получение
помощта на математическото обработване на данните, събрани
от реферативните списания, позволяват за многократно по-малко
време да се оцени патентно-конюнктурната ситуация. Те дават
нагледна картина за анализа на равнището на световните пости-
жения и за направленията на разработките в аналогични и близ-
ки по предмет на дейност фирми.
Проблемите на научното авторство и съавторство
Въпросът за авторството е един от основните в наукометрич-
ните изследвания. Различават се два главни аспекта: брой авто-
ри на една публикация и брой публикации на един автор. Въз
основа на съвместните публикации може да се направи извод
за сътрудничеството между авторите с различна месторабота и
страна, което в много случаи представлява и взаимодействие в
различни научни области. Въз основа на такъв анализ могат са
се правят изводи за приноса на българските списания, за разви-
тието на различните подобласти на дадена научна област.
Заглавната част на рефератите дава възможност да се просле-
дят тенденциите на съавторството. То може да се проследи по
няколко направления. По пътя на статистическа обработка на
тези заглавия могат да се установят неголеми групи от висо-
копроизводителни учени, създаващи почти цялата публикувана
научна продукция, и множество малкопроизводителни учени,
които създават сравнително неголяма част от публикациите.
Заглавията на рефератите дават възможност за изследване и
на количествените характеристики на съавторството. От целия
масив реферати се проследява тенденцията в ръста на средния
брой автори, написали дадена публикация.
Дифузия на научните методи
Разглеждането на науката като самоорганизираща се относи-
телно самостоятелна система позволява структурата на всяка
научна дейност да се представи като диалектическо единство
162
на трите компонента, които намират отражение в рефератите:
> информация за фактите на изучавания обект - емпирични
знания, без чието натрупване е невъзможно самостоятелното
развитие на научната дейност;
> информация за специфични методи и свойства, с които се
оперира при изследването на обектите;
> теоретични знания, концепции и закони.
Понастоящем методите за изучаване на динамиката в разпрост-
ранение на основните научни методи са малко разработени и
най-вече се основават на експертни оценки на специалистите,
което не дава достоверни резултати. Перспективен подход за
създаване на необходими методики е информационният подход,
основан върху анализа на рефератите, отразяващи изследова-
телския процес.
Когато се разглежда въпросът за миграционните възможности
на методите като елемент от научното познание, не трябва да се
пренебрегва и значението на научните факти. Понятията и фак-
тите мигрират не само на теоретично равнище; те са неотменим
елемент от разпространението на научни подходи и принципи,
а понякога имат и напълно самостоятелно значение като инст-
рументи, отклоняващи се значително от теорията, в която са били
■ създадени. По рефератите на публикуваните материали можем
I да съдим за навлизането на редица т. нар. "несвойствени поня-
тия" от една област на науката в други области.
Характерна особеност на съвременните изследвания е взаи-
мопроникването и органическата взаимовръзка на конкретно-
научните, общите и диалектико-материалистическите методи на
познание. Изучаването на методите на научното изследване с
помощта на рефератите дава възможност да се облекчи проце-
сът на усвояване на използваните в науката методи, да се конт-
ролира правилността в действията на изследователите при при-
лагането на методите и спомага за разработването на нови ме-
тоди в науката.
163
Структура на фронта на научните изследванияКоличествената характеристика на тенденциите в развитието ;
на дадено научно направление заема важно място в структурата
на съвременните науковедски изследвания. При това научната
дисциплина се разглежда като основна елементарна единица;'
на науката. Такъв анализ представлява особен интерес във връз-
ка с едновременното засилване на диференциацията и интегра-
цията на научните дисциплини.
Особенността на "зрелост" на дадена научна дисциплина е
постепенното намаляване на показателя "разсейване" на инфор-
мацията в различните издания и концентрацията й в "ядрени"
групи от издания и публикации, които основно определят глав-
ния път в развитието на науката. Същевременно е очевидно, че
в началото на новия етап от развитието на научното направле-
ние, свързано с необходимостта от привличане на идеи и мето-
ди от други области на знанието, показателят "разсейване" на
информацията може съществено да нараства за сметка на непро-
филни издания.
Определянето на индекса на междудисциплинност е доста пер-
спективно с оглед разкриване на закономерностите при фор-
миране и развитие на научното направление и неговите изсле-
дователски области.
Най-популярна понастоящем методика за изучаване разсей-
ването и концентрацията на информацията и рангового разпре-
деление на списанията е анализът на отражението на тази ин-
формация в реферативните издания (Mather, 1994).
Рефератите на публикациите най-точно отразяват динамика-
та във водещи направления на научните дисциплини и области
(Lienhart, 1997). Измененията там са детерминирани от хода на
изследователската дейност, която намира най-пряко отражение
в рефератите.Те показват начините, методите на изследване и
научните резултати. Разглеждани in toto, рефератите дават ясна
представа за дисциплините и направленията на изследване.
164
Научно-информационната ценност на публикуваните ма-
териали
Характерът на използването на научно-техническата литера-
тура от различните специалисти се изследва с помощта на раз-
нообразни методики. Контент-анализът на рефератите на пуб-
ликуваната научно-техническа литература дава достоверна и
обективна информация.
Общата картина за ценността на публикуваните материали
може да се представи по следния начин:
> материали с висока степен на ценност - те дават информа-
ция, необходима за стимулиране на нови идеи, за постановка
на нови изследвания;
> материали със средна степен на ценност - те влияят върху
качеството и сроковете за изпълнение на извършваните НИР;
> материали с ниска степен на ценност - те не оказват съ-
ществено влияние върху научноизследователския процес, а само
разширяват кръгозора на учения.
Между оценката за ценност на публикуваните материали и
честотата на обръщане към тях се наблюдава известен паралел.
Българските научни изследвания и постижения стават извест-
ни на световната научна общност само ако са публикувани в
списания, които се реферират. Нереферираните публикации не
са включени в научния информационен поток, документиран в
реферативните издания. И така се стига до извода, че с нерефе-
рирани научни публикации не може да се участва в спор за при-
оритет на научни приноси.
Издирването на научната публикация по реферативните из-
дания и БД има и това предимство, че може да се установи ре-
ферирането на една и съща работа в няколко различни рефера-
тивни списания и БД. Именно тези публикации с няколко рефе-
рата формират научната информация в междинните и гранич-
ните области на фундаменталните науки (Sper, 1983).
Реферативного издание и допълнителните справки по рефе-
ративните списания са необходима основа за изследване на
165
въпроса за отражението на българските научни приноси в све-товната наука. Освен това те са необходима основа за изследва-
не на редица спорни въпроси в историята на науката у нас -
научни спорове между българските автори; първите български
публикации по дадена научна дисциплина; обективна, научна
оценка за творчеството на автори, включени в реферативного
издание; разграничаване на научните приноси на даден автор
(Арсенова, 2002).
Рефератът служи като средство за косвена оценка на научните
качества на дадена публикация. В реферативните издания и БД
се съдържат реферати само на най-важните трудове, които съ-
държат ценна научна информация. Следователно в тези изда-
ния информацията е подборна и нейните качества са оценени.
Броят на рефератите, поместени в реферативните издания и
БД, е примерно 60-70 % от всички публикации. С увеличаване-
то на количеството световна научна литература несъмнено ще
се увеличава и броят на рефератите.