В условията на световна компютърна мрежа можем да гово-
рим за наличие на две тенденции в развитието на реферативна-
та информация. От една страна - тенденция към увеличаване
броя на публикуваните реферати, а от друга - към повишаване
на тяхната информативност. За повишаване на информативност-
та и подобряване качеството на рефератите е необходимо:
> да се детайлизира описанието на използваната методика за
изследване на обектите и материалите; публикациите да се
илюстрират с графично изобразяване на схеми на проведените
експерименти;
> по-пълно да се излагат получените резултати, например чрез
посочване на структурните формули на неизвестни или малко
известни вещества;
> по-подробно да се излагст теоретическите положения, из-
водите и хипотезите на авторите на първичните документи, а
също така намеренията и перспективите за по-нататъшни из-
следвания;
166
> голямо внимание да се обръща на качеството на рефератите
на научните обзори.
Комуникационни особености на реферативните издания
В информатиката широко се провеждат изследвания на раз-
личните канали за научна комуникация. Обект на изследване
на формалните канали за комуникация са реферативните изда-
ния. Те са едни от най-важните източници и средство за научна
комуникация и в значителна степен обуславят структурата, вза-
имовръзката и особеностите при разпространение на информа-
цията. Статистическите изследвания на тези издания позволя-
ват да се правят изводи за закономерностите на формалните
канали за комуникация. В частност за световната система на
периодичните и продължаващи издания място има емпирически-
ят закон за експоненциалния ръст във времето на броя статии и
броя списания, законът на Бредфорд за разсейване на публика-
циите по изданията.
За уточняване на създадената ситуация в документалния по-
ток по дадена област се разглежда неговата структура, включ-
ваща такива видове източници като книги, статии от списания,
статии от непериодични сборници, описания на изобретения,
автореферата на дисертации, депозирани ръкописи, тезиси от
доклади и стандарти (Арсенова, 1989).
Анализът на рефератите в дадено издание в определена науч-
на област показва особеностите при формиране на потока и не-
говия обем както на националните, така и на чуждестранните
публикации. Структурата на информационния поток откроява
различни закономерности на научната комуникация, като напри-
мер достатъчния или недостатъчен брой периодични издания.
Тематическият анализ на публикациите от списанията позво-
лява да се характеризират съдържателно и целенасочено раз-
лични отраслови списания. Освен това в резултат от анализа
на тематиката в списанията е възможно да се установи какви
тематични направления преобладават във всяка страна.
Увеличаването на броя реферати в дадено направление може
167
N^t^V* (26|
където N (t) е броят на рефератите във времето t,
L - параметър, равен на 0,11/год.
Увеличаването на броя списания може също така да се апрок-
симира с експоненциална зависимост:.
*ГшЮ=й°Ц>, (27)
където Ncn (t) е брой издания във време t,
g - параметър, равен на 0,081/год.
На фиг. 13 са показани илюстративно споменатите законо-
мерности.
фиг. 13. Увеличаване на размера на мзсива по нова тема
Фиг. 13. Увеличаване на размера на масива по нова темаРефератите в реферативните издания са ценен обобщаващ
източник за научната и изобретателската активност. Рефера-
тивните списания като източник за информация за патентите
доста точно и пълно отразяват ситуацията както с изобретения-
та, така и с приоритетните заявки. Наблюдаваните различни
насоки в тенденциите на рубриките при реферативните изда-
168
ния обясняват съществени закономерности в изобретателската
активност. Ако патентният псгок се вземе като част от общия
информационен поток, анализът на динамиката на изобретени-
ята в дадена област дава възможност да се изследва влиянието
на когнитивните и социално-икономическите фактори при ръста
на обема от знания (Arscnova, 2004).
Реферирането на описанията на изобретенията характеризи-
рат иновационния потенциал на различни страни. Броят на ре-
ферираните изобретения е не просто показател, а преди всичко
предпоставка към нововъведения.
Използването на реферативните издания дава възможност за
извършване на съпоставителен анализ на различни видове пуб-
ликации и за съпоставяне на различни видове научни и техни-
чески резултати. Чрез тези издания се получава ясна картина
при съпоставяне например на броя на изобретенията и броя на
научно-техническите резултати, публикувани в статии, моно-
графии, дисертации, стандарти и други, както и корелацията
между мястото в развитието на висши технологии, което заема
дадена страна, определено по броя на изобретенията, и мястото
им, получено с помощта на други методи.
На рефериране подлежат всички основни издания, в който и
да е отрасъл на науката и техниката и по съдържанието на ре-
фератите може да се съди за увеличаването на информацията в
съответните отрасли на знанието. Доколкото рефератите отра-
зяват най-новите сведения, те могат да се използват, без да се
прибягва до първичните документи при решаване Задачите на
прогнозирането.
Рефератът е пригоден за решаване на още една важна задача.
Той може да бъде използван за индексиране съдържанието на
текста на първичния документ, което съществено (от 2 до 4 пъти)
съкращава загубите на време и труд в сравнение със загубите за
изпълнение на тази работа непосредствено по първичния доку-
мент. Във връзка с това реферирането и индексирането следва
да се разглеждат като двуединен процес за разкриване на съ-
169
170
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
В съвременната информационна дейност се отделя голямо
внимание на различните форми за свиване на информацията
Най-разпространената форма на това свиване е рефератът. По
такъв начин до потребителя стигат основното съдържание и
изводите на документите. Ролята и значението на реферата и на
реферативните издания за научните изследвания са известни. В
продължение на повече от 150 години те разкриват световния
научен информационен поток.
Рефератите имат и ще имат предназначение на важно средст-
во за разпространяване и търсене на информация. Специални-
те изследвания показват, че когато за автоматизирано търсене
на информация се използват най-вече реферати, се постигат
много по-добри резултати, отколкото при търсене само по биб-
лиографски данни и ключови думи. Затова в електронните вер-
сии на някои традиционни библиографски издания като Index,
Medicus, Current Contents, Science Citation Index започват да се
включват авторски реферати (Dunn, 1983).
Рефератите на първичните документи се използват най-вече
за подбор на документи от световния документален поток, отго-
варящи на информационните потребности на потребителя; за
предварително запознаване със съдържанието на документа,
написан на чужд език или в качеството на средство за преодо-
ляване на езиковата бариера; за запознаване със съдържанието
на труднодостъпни източници и др.
Може да се каже, че рефератът отразява информационните
потребности на своето време. Затова знанията за неговите коре-
ни, причините за възникване, неговото развитие и еволюцията
на неговите форми, допринасят за изучаване на взаимодействи-
ята между научната и информационната дейност. Създаденият
труд е полезен като основа за задълбочено изучаване на проце-
сите при рефериране и разкриване възможностите на реферати-
те за извършване на научни изследвания. Предложената единна
171
172
ВЪПРОСИ
ЗА САМОСТОЯТЕЛНА ПРОВЕРКА
1. Дайте няколко определения на понятието "реферат",
2. В какво се състои разликата между информативните и ин-
дикативните реферати?
3. Дайте кратка характеристика на монографичен, своден, ас-
пектен и фрагментсн реферат.
4. Характеризирайте текстовите, анкетните и фрагментните
реферати.
5. В какво се състои разликата между кратки и разширени
реферати?
6. Какво представляват сводните аспектни реферати?
7. Какви реферати (информативни или индикативни) могат
да се използват от учените и специалистите като източници на
научна информация?
8. Ако в резултат на рефериране на научна статия е получен
реферат в обем 1200 печатни знака, това кратък или разширен
реферате?
9. Защо рефератът се нарича "информационен модел на рефе-
рирания документ"?