възникване, определение и функции 9 (стр. 4 из 32)

Рефератът изпълнява и индикативна функция, като посочва
съществуването, наличието на съответен документ. Рефератът
се явява като предварителен представител на оригинала, сигна-
лизиращ за необходимостта от ползване на пълния текст на пър-
вичния документ. По този начин рефератът реализира индика-
тивната си функция. Към тази функция логично се присъеди-
няват сигналната и адресната функции (Кулишев, 1987).

Чрез съобщаването за наличието на определен документ ре-
фератът играе сигнална функция. Тази функция е свързана и
със сроковете на подготовката на рефератите. Тя се проявява
преди всичко в представянето на нова, ценна и полезна факто-
графска информация, която се съдържа в първичния документ.
Тук трябва да отбележим, че степента на новост при процеса на
аналитико-синтетичната преработка на информацията е доста-
тъчно условна и се свързва с въпросите дали съществуват по-

добни сведения, доколко са известни те на потребителя на ин-
формация, влезли ли са в оборот. Затова на практика просто се
излага съдържанието на първичния документ.

Под сигнална информация е прието да се разбира библиог-
рафската информация, необходима за идентифициране, оцен-
ка, препоръка на документите, но в тази връзка може да се каже,
че функциите на библиографското описание и на реферата се
пресичат. Не трябва обаче да се идентифицира сигналната функ-
ция в професионалната комуникация с библиографското опи-
сание и реферата. Рефератът се отличава със значително по-
голяма информативност от библиографското описание.

Адресната функция на реферата се изразява в посочването
на точния адрес или местонахождението на даден първичен до-
кумент. Тази функция дава възможност на потребителя да на-
мери първичния документ, а също така по негово желание да
осъществи информационна връзка с автора на този документ.

Важна функция в професионалната комуникация е оценъчна-
та. Тя има косвен характер и се проявява преди всичко при
подбора на документите за рефериране. На рефериране се под-
лагат не всички документи, а само тези, които съдържат ценна
социална информация. Оценката се проявява и при аналитико-
синтетичното преработване на документите, например при пре-
вода на заглавието. Ако то е достатъчно информативно, остава
същото, но в противен случай се променя, като се заменя с по-
информативно и смислово натоварено заглавие, което най-точ-
но да предава съдържанието на първичния документ. Резултат
от оценката на първичния документ е и обемът на реферата.
Той се определя преди всичко от съдържанието на документа,
количеството сведения и тяхната социална значимост. Ако пър-
вичният документ по своето съдържание е актуален, има науч-
на новост, обемът на реферата ще е максимален. Ако обаче до-
кументът съдържа добре известна информация, достатъчно е
да се ограничи нейното предаване в няколко ключови изрече-
ния. Оценъчната функция се проявява и в структурните компо-

нснти на рефератите. Тя се проявява по следния начин:

1) при подбора за рефериране на първичния документ;

2) при превода на заглавието или ново заглавие:

3) в обема на реферата:

4) в структурата на реферата.

Контактните функции са тези. които се изпълняват в ре-
зултат от непосредственото въздействие на съдържанието на
реферата върху читателите и се реализират в процеса на раз-
пространението и обмена на информация, способстват за прео-
доляване на езикови и Други бариери. Към тях могат да се отне-
сат търсещата, справочната, ориентиращата и др. (Кули-
шсв.1987).

Доколкото извличаната от реферата информация представля-
ва справочен интерес, той може да се разглежда и като елемент
от система за търсене на информация. Като такъв той изпълня-
ва търсеща функция. При осъществяването на тази функция
рефератът служи като търсен образ на първичния документ.

Използвайки реферата, потребителят осъществява непосред-
ствено търсене на необходимата му информация. В това се проя-
вява освен търсещата функция на реферата и справочната му
функция. Всеки реферат задължително има справочна част. По
такъв начин потребителят винаги може да получи информация за
броя на илюстрациите, таблиците, библиографията и т. н.

В системата на научно-техническата литература рефератът
дава най-вече фактически сведения, характеризиращи явления-
та, събитията, процесите, различните изделия, продукти и услу-
ги. В такива случаи рефератът изпълнява предимно справочна
функция.

Тясно свързана със справочната е ориентиращата функция
на реферата. Тя позволява на читателя да се ориентира в пото-
ците информация и да намери тази, която му с необходима.

Познавателната функция е свързана с процеса на възприе-
мане на научната информация, съдържаща се в реферата, и е
особено важен компонент на познавателния процес.

Обучаващата функция е тясно свързана с процесите на обу-
чение, при които потребителят получава ново знание.

Евристичната функция е тази, която стимулира научното
мислене.

Практическата функция се изпълнява от реферата, когато с
негова помощ се намират пътищата и вариантите за решаване-
то на практически проблеми.

Вътрешионаучните функции на реферата са тези, конто се
изпълняват от реферата като материална форма за съществува-
не на научното знание.

Като средство за преодоляване на езиковата бариера и спо-
собстващо за реализиране на научната комуникация в между-
народен мащаб рефератът изпълнява комуникативната си фун-
кция. Съдържащата се в реферата информация става връзката
между автора на първичния документ и участниците в процеса
на неговата аналитико-синтстична обработка. Това обаче е само
началото на комуникативните операции, понеже впоследствие
рефератът постъпва при потребителя - основния субект на ко-
муникацията. В професионалната комуникация функционира-
нето на реферата представлява двуединна дейност, която включ-
ва не само процеса на производство на информация и знания,
но е и тясно свързана с процеса на потребление. Рефератът из-
пълнява в случая ролята на посредник в общуването на хората.
Той е един от опосредстванитс канали за професионална кому-
никация. Особено рефератите на чуждестранните документи
способстват за установяване на интернационални връзки меж-
ду участниците в комуникациите. Публикуването на реферати-
те позволява на потребителите да се запознаят със съдържанието
на новите документи независимо от езика на тяхното издаване.
Комуникативността се проявява и реализира по различни направ-
ления, основното от които е съдържателното. Подборът на доку-
ментите, формата на подаването на материала се осъществява, като
се спазват особеностите на потребителите, равнището на тяхното
образование, професионална подготовка и др.

23

Като средство за предаване във времето на информация за нали-
чието на знание рефератът изпълнява мнемонични функции.

Важна функция на реферата в професионалната комуника-
ция е кумулативната. Кумулативната функция е тази, чрез ко-
ято се обединява съвкупност от текстове на дадени документи
за по-лесното им възприемане. Това е необикновено ценно ка-
чество, благодарение на което основното съдържание на мно-
жество най-различни първични документи се концентрира и
представя във форма, удобна за възприемане. Акумулацията на
информацията в рефератите има и Други положителни страни.
Тя способства за преодоляването на межд) езиковата бариера.

Типологичните свойства на реферата - висока информатив-
ност, краткост, удобство на зрителното възприемане, позволя-
ват успешното изпълнение на изброените функции както в тра-
диционните (реферативни списания, реферативни картотеки и
др.), така и в автоматизираните информационни системи.

Глава 2
РЕФЕРИРАНЕТО-ТВОРЧЕСКИ ПРОЦЕС

НА ПРЕРАБОТВАНЕ

НА ИНФОРМАЦИЯТА.

ПРОЦЕДУРИ ПО СЪСТАВЯНЕ

НА РЕФЕРАТА

2.1 Реферирането като творчески процес

Реферирането е интелектуален творчески процес, включващ
осмислянето, аналитико-синтстичното преработване на инфор-
мацията и създаването на нов продукт - реферат, който прите-
жава специфична езиково-стилнетична форма (Леонов, 1975).

Съставянето на реферата се отнася към процеса на опосред-
ственото познание на предметите, явленията и събитията. Към
необходимите логически операции при съставянето на рефера-
та се включва абстрахирането, изразяващо се в разкриване на
съществените признаци, свойства, връзки на предмета. В хода
на логическите преобразувания съставителят на реферата уточ-
нява, конкретизира основните понятия и намира по-обемни, в
които включва редицата по-малки по обем понятия. Анализът
на целия текст чрез прилагане на дедуктивния подход позволя-
ва на референта по-задълбочено да изследва единичните пред-
мети, явления и събития.