възникване, определение и функции 9 (стр. 9 из 32)

Сведенията, съдържащи се в реферираните документи, могат
да се класифицират по степен на значимост, ценност и полез-
ност за потребителите и тяхното използване в реферата. Този
подход за оценка на съдържанието на първичния документ и
съставяне на реферат се нарича информационно-класификаци-
онен метод на рефериране, който се основава върху съдържате-
лен и логически анализ на текста на първичния документ и поз-
волява да се оцени приоритетността на елементите. Този метод
се прилага нашироко в центровете за аналитична информация,
например във ВИНИТИ.

Информационно-класификационният метод може да се смята
за универсален. Той се използва за рефериране на документите
независимо от техния вид (статия, монография, тезиси на док-
лади и др.) и тематика (естествени, технически, точни, хумани-
тарни науки и др.). В съответствие с този метод анализът на
първичния документ предполага сведенията от текста да се раз-
членят на четири класа, върху чиято основа впоследствие да се
състави реферат.

Клас А. Актуални (нови) в теоретическо и практическо отно-
шение сведения, характеризиращи съвременното, състояние и |
тенденции в развитието на науката, техниката и бизнеса (закони,
теории, хипотези, конструкторски характеристики на прибори,
машини, механизми, описания на изобретения, експериментални
данни, принципно нови, още неизвестни, природни и обществени
явления и др.). Тези сведения следва напълно да отговарят на те-
матиката на конкретното реферативно издание, т. с. на информа-
ционните потребности на специалистите.

Клас В, Важни както за теорията, така и за практиката сведе-
ния, отразяващи перспективни направления в развитието на
научната, техническата и производствената сфера на човешка-
та дейност (теоретически и хипотетични разсъждения, конст-
рукции на машини и механизми, качествено нови явления и др.),
но отговарящи не напълно, а частично на тематиката на конк-
ретно реферативно издание.

Клас С Сведения, които не могат да бъдат отнесени към раз-
ряда принципно нови, но са органически допълващи характе-
ристиките на машини и механизми, потвърждаващи експери-
ментални данни и др., т. е. тясно са свързани със сведенията от
клас А и клас В.

Клас D. Сведения, които без промяна на съдържанието могат
да бъдат изпуснати и да не бъдат използвани в реферата (исто-
рически справки, елементи на популяризация, сведения от рек-
ламен характер и т.н.).

Сведенията от клас А трябва да съставят фактографската осно-
ва на реферата, да осигуряват изпълнението на информативна-
та, комуникативната, търсещата и другите функции, да служат
като източник на информация за научни факти.

Определящи за реферата са сведенията от клас А, но "съсед-
ството"' на сведенията от клас В увеличава общата информира-
ност на реферата и разширява неговия читателски адрес. Това
"съседство" е много често следствие от междудисциплинния
характер на науката, поради което много изследвания се правят

на границата на няколко науки.

Що се отнася до сведенията от клас С, ако подходим строго от
гпедна точка на новостта на информацията, тези сведения след-
ва да се включват в реферата. Такъв подход обаче изглежда доста
опростен, доколкото обеднява информативността на реферата.
Ако се ориентираме изключително към новостта на информа-
цията, то ще лишим потребителите от възможността от една
страна да оценят мащабността на проведеното изследване, а от
друга - по-детайлно да се запознаят със същността на пробле-
ма, методиката, ефективността на резултатите. Тук заслужават
внимание два момента. Броят на сведенията от клас С задължи-
телно трябва да е по-малък от броя на сведенията от клас А.
Броят на сведенията от клас С трябва да е по-малък от броя на
сведенията от клас В:

А>Са, (6)

В>СЬ. (7)

По такъв начин информационната наситеност на реферата (S)
може да се представи по следния начин:

S=(A+Ca)+(B+Cb). (8)

Дадената методика способства не само за формализиране на
процеса за свиване на информацията, но и в известна степен
обективизира този процес. Във всички случаи обаче, в рефера-
та сведенията от клас В трябва да са по-малко от сведенията от
клас А:

А>В. (9)

Включването на сведения от клас D в реферата не е задължи-
телно. Но в процеса на рефериране следва да се следи внима-
телно към клас D погрешно да не се отнесат сведения от други-
те класове. В противен случай може да се получи изкривяване
на общия смисъл, което ще окаже отрицателно въздействие на
информационното обслужване. Информационната наситеност
на реферата при използването на сведения от клас D изглежда
по следния начин:

Smax= (A+Ca)+(B+Cb)+D. (10)

По този начин формула (10) може да се разглежда като изр|
на максимума информация, включена в реферата.

Минимумът информация в реферата в такъв случай ще щ
следния вид:

Smin=A. (11)

Пример за рефериране по предложената методика е следния!
реферат:

УДК002.53:681.3.016
6.59.196. Разработка и реализация на библиотеки VRML за*!
обсктно-релационна система от бази данни на основата на стан-Ц
дарт VRML 2/0/ Entwurf und Implcmcnticrung eincr VRML Bibliotek|
fucr cin objcktrelationales Datcnbank-systcm auf dcr Basis des VRML1
2/0 Standards/ Risse Thomas, Hcmmjc Matthias// GMD-Stud. - 2003 J
-№324. - С 1-143.-Нем.

Сега информация в WWW cc представя преди всичко в дву-
мерна форма, което силно ограничава възможността за нейната
визуализация. Например заетостта на площта на изложбена зала '
се предава чрез списък от арендатори на площта или двумерен I
план на заетите участъци и потенциалният клиент не може да
си представи конкретното обкръжение на бъдещия си стенд,
както това би било възможно при тримерно представяне. За
описване на виртуалния свят (напр. Тримерна картина на из-
ложбена зала) за WWW е разработен езикът VRLM (Virtual ^;Reality Modeling Language - език за моделиране на виртуална
реалност), позволяващ на всеки потребител на Интернет да фор-
мира на своя компютър виртуалния свят независимо от проце-
сора и операционната система. Описват се концепция, осигуря-
ваща автоматична генерация на тримерни виртуални светове
върху основата на наличните БД, и нейната реализация с по-
мощта на обектно-релационна система от БД. Съхраняват се
всички преимущества на релационните БД (напр, висока ско-
рост на обработка) плюс стандартна възможност да произвеж-
да разширения посредством обектно-ориентирани понятия. От-
делни глави са посветени на обектно-релационните БД, на об-

зор на.езика VRML версия 2.0, на библиотеката от клас VRML
за обектно-релационните БД (по примера на "послоен" модел
_се описва динамичната генерация на виртуалните светове от
БД), ^на реализация на езика C++ с интерфейс SQL, на практи-
ческото прилагане на библиотеки от клас VRML. ЕК.
Съдържанието на този реферат може да се изрази по следния

начин:

Q=(A+Ca)+(B+Cb). (12)

Методът на рефериране върху основата на класифициране на
информацията по значимост предполага подход към текста на
първичния документ като към система, състояща се от комп-
лекс основни и спомагателни елементи. При това са отчетени и
такива фактори, като възможност за липса в първичния доку-
мент на сведения от класове В, С, D; субективност на подхода
на автора или референта към първичния документ; априорност
на оценката на сведенията и т.н. С помощта на формула (12)
може да се контролира пропорционалността на включените в
реферата сведения в сравнения със сведенията от първичния
док^ент, оправдаността на използване на различните инфор-
мации. Например нека съставеният реферат има следния вид:
S=(A+Ca)+D, (13)

Референтът или редакторът, правейки неговата оценка, стига
до извода, че в първичния документ значително място е отделе-
но на информация от клас В, т. е. първичният документ има
комплексна, интегративна насоченост, което може да се изрази

по следния начин:

P=(A+Ca)+(B+Cb)+D, (14)

където Р - първичен документ.
В дадения случай има несъответствие между (13) и (14), а

именно

S<P (15)

Налице е семантическо разминаване между текста на рефе-
рата (S) и текста на първичния документ (Р). Очевидно по коли-
чество информация рефератът и първичният документ не могат

да бъдат семантически еквивалентни, но за да може рефератът
с максимална пълнота да отразява съдържанието на първичния
документ е необходимо в него да се включи достатъчно коли-
чество сведения. По такъв начин референтът трябва в резултат
на информационна компресия да получи резултат, който може
да представи със следното изражение:

S_m=(A+Ca)+B+D_r (16)

където S_1B - реферат, семантически еквивалентен на първичния
документ.

Окончателният резултат от аналитико-синтетическото свива-
не на информацията на първоизточника може да се представи
във вида:

S =P, (J7)

което отразява семантическата еквивалентност на реферата и
първичния текст.

По тази начин информационно-класификационннят метод за
рефериране предполага нагледна оценка на референта за резул-
татите от неговия труд; при това в известна степен се изключва
субективизмът. Върху основата на класификация на сведенията
по значимост водещо място в реферата се дава на тази инфор-
мация, която е получена непосредствено в процеса на проведе-
ното изследване, която е логически резултат от изпълнената ра-
бота. На един от началните етапи при свиване на информация-
та, а именно в процеса на реферативно-аналитическо четене, се
осъществява структуриране на първичния документ; отделени-
те елементи с целесъобразно да се изразят по съответна форму-
ла, след което, както се вижда, необходимите на потребителя
сведения намират отражение в реферата. Например ако бъде-
щият реферат се изразява по формулата