Тема:
ОСНОВНИ ГРУПИ ТЕОРИИ ЗА СЪЩНОСТТА НА ПРАВОТО
Изготвил:
Фак.номер :
Пловдив 2010 г.
В съвременното правопознание многообразието на различните възгледи (теории, становища, определения) за това що е право, за същността правото, най-често традиционно се свеждат до следните основни групи:
1. Естественоправни теории те са исторически първи по време и втори по значение в наше време:
1.1. Същност, причини за възникване, предимства и недостатъци, значение:
а) общото между всички тях е това, че:
- признават на съществуването на естественото право като съвкупност от вечни и неизменни правила за поведение,съществуващи независимо от хората;
- признават на позитивното (положителното, човешкото) право като нещо подчинено на естественото, следващо от него, съобразявано с него;
б) различното между всички тях е това, че виждат различни основания (причини) за съществуването на естественото право;
в) положителното при тези теории е това, че те:
- обръщат внимание на ценностната характеристика на правото;
- разглеждат правото като обусловено от външни фактори;
- категорично се противопоставят на нормотворческия произвол на държавата;
- правят разлика между право и закон (източник на правото).
г) отрицателното при тези теории е това, че те:
- пренебрегват връзката на правото с държавата;
- не обръщат внимание на догматичния аспект на правото,на юридическата техника, на видовете източници на правото, на юридическите актове и пр.;
д) тези теории възникват под влияние на търсенията на обща хармония, на общ ред в обществото. При тях изследването на правото се поставя в контекста на създаването на по-общи социални или религиозни учения.
1.2. Подгрупи естественоправни теории според това в какво се съзира основанието (произхода) на естественото право:
а) ранни теории:
- ЕП като право, произтичащо от добродетелта и другите морални добродетели древнокитайските философи Лао Дзъ,Конфуций;
- ЕП като право, произтичащо от справедливостта Аристотел и Платон;
- ЕП като право, произтичащо от природните закони - древноримските юристи;
- ЕП като право, произтичащо от естеството на човешкия разум и природа - Цицерон;
- ЕП като право, създадено от Господ - телеологичната и католическа теория на Т. Аквински.
б) на Новото време -Гроций, Пуфендорф, Хобс, Боден, Русо, Монтескьо и др.
в) модерни теории за ЕП:
- ЕП като обективно дадена ценност - Франсоа Жени;
- ЕП като морална категория - Жан Дабен;
- ЕП като учение за ценностите в правото - А. Дентреве;
- ЕП като право произтичащо от антропологичните особености на човека - Маргарит Мийд;
- ЕП като етична юриспруденция - Морис Коен;
- ЕП като връзка между моралните истини и общите факти - Стюард Браун;
- ЕП като вътрешен морал на правото - Лон Фулър;
- ЕП като исконна божия воля - теория за възроденото ЕП на базата на католицизма - Жан Маритен.
2. Позитивистки теории за правото (етатистки позитивизъм) те са исторически втори по възникване, но понастоящем първи по значение, най-разпространените и най-популярните в наше време:
2.1. Същност, причини за възникване, предимства и недостатъци, значение:
а) общото между всички тях е това, че:
- признават съществуването само на позитивното право,разбирано като общи или индивидуални правила за поведение, създавани само от държавата;
- отричат съществуването на естественото право;
б) различното при тях е в това как си представят позитивното право, какво точно включват в него, каква е ролята на държавата.
в) положителното при тях е това, че те:
- допринасят изключително много за развитието на юридическата техника, за изследването и развитието на източниците на правото, за нормотворчеството и правоприлагането от страна държавата;
- обръщат много сериозно внимание на връзката между държавата и правото;
г) отрицателното при тях е това, че те:
- често отъждествяват правото с неговите източници и особено със закона;
- пренебрегват социалната, нравствена и икономическа обусловеност и ограниченост на правото;
- не сочат предели на нормотворческия произвол на държавата;
- изпадат във формализъм, в склонност да противопоставят света на дължимото със света на съществуващото.
д) те възникват под влияние на обективната тясна връзка на правото с държавата, на обективната потребност от анализ и развитие на създаваните от държавата правила за поведение.
2.2. Подгрупи позитивистки теории според това какво как разбират връзката на позитивното право с държавата:
а) ранни позитивистки теории:
- китайският легизъм (Шанг Ланг, Шуен Тао и др.);
- правните възгледи на маи, инки и ацтеки.
б) класически позитивистки теории:
- командната теория за правото на утилитаристите - Джереми Бентам, Джеймс Стюард Мил, Джеймс Лабанд и Джон Остин;
в) модерни позитивистки теории:
- нормативистката теория на Ханс Келзен;
- управленската теория за правото на Х. Харт и Роналд Дворкин.
3. Идеалистически теории за правото
3.1. Същност, причини за възникване, предимства и недостатъци.
а) общото между тях е това, че в тази група по начало попадат възгледите на философи-идеалисти, представители на класическата немска философия, както и на гравитиращи към тези възгледи други философи. Ролята на германската класическа идеалистическа философия в интелектуалното развитие на човечеството е толкова огромна, че възгледите на нейните представители за правото заслужават да бъдат поставени в отделна група. Още повече, че тези възгледи разглеждат правото от идеалистически позиции в рамките на изгражданите от тези философи глобални философски системи;
б) различното между тях е в това в коя глобална философска система попада съответния възглед за правото;
в) положителното при тях е това, че правото се разглежда във връзката си с изключително съществени обществени ценности и идеали, като свободата, волята, целта;
г) отрицателното при тях е това, че те не обръщат внимание на догматичната страна на правото, на позитивното право.
3.2. Основни идеалистически възгледи:
а) правото като хармонизация на волевите действия - Им.Кант;
б) правото като идея за свобода - Г. Хегел;
в) правото като средство за приспособяване на целите - Рудолф Штамлер;
г) основно в правото е идеята за неговата еволюция -Джорджо Дел Векио.
4. Исторически теории за правото
4.1. Същност, причини за възникване, предимства и
недостатъци:
а) общото между всички тях е това, че разглеждат правото като естественоисторическо и конкретноисторическо явление;
б) различават се по материалистическите и идеалистическите си подходи към правото;
в) положителното при тях е това, че те наблягат на естественоисторическия и конкретноисторически характер на правото;
в) отрицателното при тях е това, че те не обръщат голямо внимание на догматичната страна на правото, на позитивното право.
4.2. Основни исторически възгледи:
а) правото като израз, манифестиране на духа на народа в историята - Фр. Савини;
б) правото като развитие в историята на личните условия от статус в договор - Хенри Майн;
в) правото като помощен елемент в стадия на икономическата обусловеност - К. Маркс и Фр. Енгелс.
г) правото като резултат от прилагане на принуда -силовите теории.
5. Социологически теории за правото
5.1. Същност, предимства и недостатъци:
а) общото между тях е това, че те анализират правото откъм неговото взаимодействие с другите социални явления, откъм неговата социална роля и функции;
б) различното между тях е в това кой от социологическите аспекти на правото извеждат на преден план;
в) положителното при тях е това, че разкриват и изследват реално съществуващото социологическо битие на правото;
г) отрицателното при тях е това, че не обръщат достатъчно внимание на догматичната страна на правото, на позитивното право.
5.2. Основни социологически възгледи:
а) правото като средство за внасяне на ред в обществото:
- правото като средство за съгласуване на интересите -Р. Йеринг;
- правото като вътрешен ред на човешките общности -"свободното право" на Ойген Ерлих и Херман Кантович;
- правото като обективни условия на социалната солидарност - солидаризмът на Леон Дюги, Емил Дюркхайм, Морис Ориу;
- правото като спонтанен обществен ред - Фр. Хайек.
б) правото като съвкупност от правоотношения -социологическият позитивизъм на Е. Пашуканис;
в) правото като юриспруденция на интересите (правото като компромис между противоречивите интереси на обществото и на индивида, правото регулирало борбата между агресивния инстинктивен егоизъм и социалните интереси в обществото) - Филип Хек и Роско Паунд.
6. Психологически теории за правото.
6.1. Същност, предимства и недостатъци:
а) общото между тях е това, че те анализират правото откъм неговото психологическо битие;
б) различното между тях е в това кой от аспектите на психологическото битие на правото извеждат на преден план;
в) положителното при тях е това, че разкриват и изследват реално съществуващото психологическо битие на правото;
г) отрицателното при тях е това, че не обръщат достатъчно внимание на догматичната страна на правото, на позитивното право.
6.2. Основни психологически възгледи:
а) психологическият позитивизъм на Леон Петражицки;
б) психоаналитичния възглед на Джером Франк.
7. Реалистични теории за правото.
7.1. Същност, предимства и недостатъци:
а) общото между всички тях е това, че те се базират на прагматизма и утилитаризма като основни философски направления, а специално американския реализъм - и на водещата роля в семейството на общото право на прецедента като източник на правото;
б) различното между тях е в това кой от утилитарните аспекти на правото извеждат на преден план;
в) положителното в тези възгледи е това, че те обръщат внимание на практическия аспект на правото, на правото като система от юридически актове, на ролята на правоприлагането и съдебната защита на правата на гражданите;