Оловно-цинкови руди — полиметални природни агрегати, съдържащи олово, цинк, сребро, мед и др. метали, от които е икономически изгодно получаването на Рb,Zn Аg, Сu и др. Главните оловни минерали са галенит, церусит,англезнт и пироморфит. Днес се разработват О.р. със съдържание 2—3% Рb, а дори и 8-10%, но понякога се използуват и О.р.с 0,7—1% Рb. Цинкът се среща в минералите сфалерит, смитсонит и др. Обикновено рудите му съдържат 8—10% Zn , но се разработват и такива с 2—3%. Главните сребърни минерали са среброносен галенит (до 2% Аg), сребърен тетраедрит и др, Когато се получава попътно, среброто може да бъде десетки грамове на тон, а когато се разработват чисто сребърни руди, то трябва да бъде над 200 гр/т. Освен това в полиметалните руди се срещат разсеяни и редки метали: Gа, Тl, Вi, Sb, Сd, In, Gе, Sе, Те, Аu, Мn и Со. Различават се следните типове О.р.: 1) оловни;2) цинкови; 3) оловно-цинкови; 4) оловно-медни; 5) оловно-цинково-медни; 6) цинково-медни; 7) оловно-цинково-калаени и 8) оловно-цинково-калаено-молибдеиови. По-важните находища на О.р. у нас са — Мадан, Асеновградско, Чипровско, Сакар планина и др.
Алуминиеви руди — минерали и скали, които се използуват за получаването на алуминий. Главната А. р. е бокситът, който съдържа алуминий, обикновено под формата на хидрати: монохидрат Аl2О3.Н2О (диаспор и бьомит) и трихидрат Аl2О3 . 3Н2О (хидраргилит или гибсит).А. р. съдържат средно 50—60% Аl2О3, който се извлича лесно от тях. Към А. р. спадат още алунитът (с 37% Аl2О3), нефелин-сиенитовите и нефелин-апатитовите скали, които служат и за получаване на фосфатни торове; левцитовите лави, чийто главен минерал — левцитът — съдържа до 23% Аl2О3; глини и каолини, чийто главен минерал — каолинитът — съдържа практически 20% Аl2О3; тяхното използуване е свързано с големи трудности. От рудите Аl2О3 се извлича по няколко начина и после се редуцира до Аl. Находища на А. р. у нас се намират при с. Парамун, Трънско.
Магнезиеви руди – мин., агрегати, cъдържащи магнезиеви съед., от които e икономически оправдано извличането на метален магнезий. Най-важии М. р, са магнезитът МgСО3 (с 47,6% МgО) и юломитът МgСО3,СаСОз (с21,7% МgO), Голяма част от магнезия се получава чрез електролиза на минерала карналит (с 8,8% Мg) или на морска вода. Магнезитът се използува в промишле-ността като каустичен магнезит, получен при нагряване на магнезита при 700—1000°С (остатъчно съдържание на СО2 от 3 до 8%), и металургичен магнезит, който се получава при изпичане над 1700°С и не съдържа СО2, Каустичният магнезит се използува за получаване на магнезиев (сорелов) цимент, а металургичният — за огнеупорни тухли, в хартиената, каучуковата и др. промишлености и строителството. Находища на М. р. у нас има в Асеновградско и Гоцеделчевско.
Медни руди — природни мин. агрегати, съдържащи мед в такива концентрации и съед., при които е икономически целесъобразно промишленото добиване на мед. От много-бройните медни минерали само 10—15 имат промишлено значение — халкопирит, борнит, халкозин, ковелии, малахит и др. Най-важни са следните видове находища: 1) жилно-впръснати във вторични кварцити; 2) пластове в медни пясъчници и шисти и 3) сулфидни. Най-често се разработват последните, които обикновено се срещат като лещи и тела с неправилна форма. Рудите са обикновено богати и съдържат над 2—3% Сu. Такива находища у нас се намират в Бургаско, Панагюрско, Врачанско, Ботевградско, Странджа и др.
Цветна металургия.
Същност и особености. Историческите данни свидетелстват, че при Чипровци са експлоатирани оловни руди главно заради среброто. През Средните векове цветната металургия се развива благодарение на увеличаването броя на специалистите по прокарване на галерии, по експлоатация и извличане на метала от рудите. През XIX в. добивът на цветни метали запада, а след Освобождението напълно се преустановява. Едва през 1903 г. една френска фирма получава концесия за експлоатация на медните и оловно-цинковите руди в района на мина „Плакалница".
През годините между двете световни войни в страната ни няма в истинския смисъл на думата цветна металургия. Единствено при Курило под закрилата на държавата е построено предприятие за производство на олово. Малки количества черна мед се произвеждат и в завода при Гара Елисейна. Изградени са няколко малки предприятия за обогатяване на рудите при Средногорци и Кърджали (с цел по-лесното им транспортиране).
Цветната металургия в сравнение с черната се отличава с някои особености:
1. Ниското метално съдържание на цветни метали в рудите (1,2 до 3%) налага да се извършва флотация (обогатяване) на рудите. Технологичните процеси на флотацията налагат флотационните фабрики да се изграждат непосредствено до рудниците с оглед на снижаване себе-- стойността на продукцията. В резултат на флотацията се получава концентрат, който е с много по-високо метално съдържание - 20% меден, 52% цинков и 70% оловен концентрат.
2. Технологията на флотирането и на производството на метали е свързано с използването на огромни количества електрическа енергия (напр. 1 тон алуминий се произвежда с помощта на 17-18 хи л. квтч електроенергия).
3. Цветната металургия е водоемък отрасъл. Много технологични, води се използват при обогатяването (флоти-рането) на рудите.
Добив на руди. В България има сравнително благоприятни условия за развитие на цветната металургия. Основните находища на оловно-цинкови руди са Източните и Западните Родопи (гр. Мадан, Ерма река, гр. Рудозем, гр. Лъки, гр. Маджарово, с. Звездец и пр.). Тук се намират общо 55 млн. т запаси и се добиват около 70% от оловно-цин-ковите руди на страната. При с. Устрем, Тополовградско, се добиват полиметални руди, а в Осогово - оловно-цинкови руди (запаси общо 18 млн. т). Малки находища на оловно-цинкови руди има и във Врачанско. Средното съдържание на метал в рудите е от 3 до 5%.
Медните руди са значително по-бедни на метал - от 0,5 до 2,0% (в „Медет" средното съдържание е 0,44% почти изчерпано). Основните находища на медни руди са в Същинска Средна гора - в „Медет" (запаси 15 млн. т), „Асарел" (запаси 365 млн. т), мина „Радка", Панагюрските колони, и в Етрополския балкан - особено в мина „Елаците" в Етрополско (запаси 220 млн. т - с най-високо метално съдържание). Медни руди се добиват също в Бургаско (мини „Росен", Медни рид, Върли бряг - с общи запаси 15 млн. т), край Малко Търново (запаси 8 1млн. т), мина „Плакалница" (запаси 1 млн. т), Врачанско.