Смекни!
smekni.com

Втози са представени данни за физичните и химичните свойства на цветните метали. Приведена е информация за получаването на металите от техните руди, за (стр. 3 из 6)

Руди на цветните метали

Оловно-цинкови руди — полиметални природни агрегати, съдържащи олово, цинк, сре­бро, мед и др. метали, от които е икономически изгодно получаването на Рb,Zn Аg, Сu и др. Главните оловни минерали са галенит, церусит,англезнт и пироморфит. Днес се разработват О.р. със съдържание 2—3% Рb, а дори и 8-10%, но понякога се използуват и О.р.с 0,7—1% Рb. Цинкът се среща в минералите сфалерит, смитсонит и др. Обикновено рудите му съдържат 8—10% Zn , но се разработват и такива с 2—3%. Главните сребърни минерали са среброносен галенит (до 2% Аg), сребърен тетраедрит и др, Когато се получава попътно, среброто може да бъде десетки грамове на тон, а когато се разработват чисто сребърни руди, то трябва да бъде над 200 гр/т. Освен това в полиметалните руди се срещат разсеяни и редки ме­тали: Gа, Тl, Вi, Sb, Сd, In, Gе, Sе, Те, Аu, Мn и Со. Различават се следните типове О.р.: 1) оловни;2) цинкови; 3) оловно-цинкови; 4) оловно-медни; 5) оловно-цинково-медни; 6) цинково-медни; 7) оловно-цинково-калаени и 8) оловно-цинково-калаено-молибдеиови. По-важните находища на О.р. у нас са — Мадан, Асеновградско, Чипровско, Сакар планина и др.

Алуминиеви руди — минерали и скали, които се използуват за получаването на алуминий. Главната А. р. е бокситът, който съдържа алуминий, обикновено под формата на хидрати: монохидрат Аl2О32О (диаспор и бьомит) и трихидрат Аl2О3 . 3Н2О (хидраргилит или гибсит).А. р. съдържат средно 50—60% Аl2О3, който се извлича лесно от тях. Към А. р. спадат още алунитът (с 37% Аl2О3), нефелин-сиенитовите и нефелин-апатитовите скали, които слу­жат и за получаване на фосфатни торове; левцитовите лави, чийто главен минерал — левцитът — съдържа до 23% Аl2О3; глини и каолини, чийто главен минерал — каолинитът — съдържа практически 20% Аl2О3; тяхното използуване е свързано с големи трудности. От рудите Аl2О3 се извлича по няколко начина и после се редуцира до Аl. Находища на А. р. у нас се намират при с. Парамун, Трънско.

Магнезиеви руди – мин., агрегати, cъдържащи магнезиеви съед., от които e икономически оправдано извличането на метален магнезий. Най-важии М. р, са магнезитът МgСО3 (с 47,6% МgО) и юломитът МgСО3,СаСОз (с21,7% МgO), Голяма част от магнезия се получава чрез електролиза на минерала карналит (с 8,8% Мg) или на морска вода. Магнезитът се използува в промишле-ността като каустичен магнезит, получен при нагряване на магнезита при 700—1000°С (остатъчно съдържание на СО2 от 3 до 8%), и металургичен магнезит, който се получава при изпичане над 1700°С и не съдържа СО2, Каустичният магнезит се използува за полу­чаване на магнезиев (сорелов) цимент, а металургичният — за огнеупорни тухли, в хартиената, каучуковата и др. промишлености и строителството. На­ходища на М. р. у нас има в Асеновградско и Гоцеделчевско.

Медни руди — природни мин. агре­гати, съдържащи мед в такива концент­рации и съед., при които е икономи­чески целесъобразно промишленото добиване на мед. От много-бройните медни минерали само 10—15 имат промишлено значение — халкопирит, борнит, халкозин, ковелии, малахит и др. Най-важни са следните видове находища: 1) жилно-впръснати във вторични квар­цити; 2) пластове в медни пясъчници и шисти и 3) сулфидни. Най-често се раз­работват последните, които обикновено се срещат като лещи и тела с непра­вилна форма. Рудите са обикновено богати и съдържат над 2—3% Сu. Такива находища у нас се намират в Бургаско, Панагюрско, Врачанско, Ботевградско, Странджа и др.

Цветна металургия.

Същност и особености. Историческите данни свидетелстват, че при Чипровци са експлоатирани оловни руди главно заради среброто. През Средните векове цветната металургия се развива благодарение на увеличаването броя на специалистите по прокарва­не на галерии, по експлоатация и извличане на метала от рудите. През XIX в. добивът на цветни метали запада, а след Освобождението напълно се преустановява. Едва през 1903 г. една френска фирма получава концесия за експлоатация на медните и оловно-цинковите руди в района на мина „Плакалница".

През годините между двете световни войни в страната ни няма в истинския смисъл на думата цветна металургия. Единствено при Курило под закрилата на държавата е построено предприятие за производ­ство на олово. Малки количества черна мед се произвеждат и в завода при Гара Елисейна. Изградени са няколко малки предприятия за обо­гатяване на рудите при Средногорци и Кърджали (с цел по-лесното им транспортиране).

Цветната металургия в сравнение с черната се отличава с някои осо­бености:

1. Ниското метално съдържание на цветни метали в рудите (1,2 до 3%) налага да се извършва флотация (обогатяване) на рудите. Техно­логичните процеси на флотацията налагат флотационните фабрики да се изграждат непосредствено до рудниците с оглед на снижаване себе-- стойността на продукцията. В резултат на флотацията се получава кон­центрат, който е с много по-високо метално съдържание - 20% меден, 52% цинков и 70% оловен концентрат.

2. Технологията на флотирането и на производството на метали е свърза­но с използването на огромни количества електрическа енергия (напр. 1 тон алуминий се произвежда с помощта на 17-18 хи л. квтч електроенергия).

3. Цветната металургия е водоемък отрасъл. Много технологични, води се използват при обогатяването (флоти-рането) на рудите.

Добив на руди. В България има сравнително благоприятни условия за развитие на цветната металургия. Основните находища на оловно-цинкови руди са Източните и Западните Родопи (гр. Мадан, Ерма река, гр. Рудозем, гр. Лъки, гр. Маджарово, с. Звездец и пр.). Тук се намират общо 55 млн. т запаси и се добиват около 70% от оловно-цин-ковите руди на страната. При с. Устрем, Тополовградско, се добиват полиметални руди, а в Осогово - оловно-цинкови руди (запаси общо 18 млн. т). Малки находища на оловно-цинкови руди има и във Вра­чанско. Средното съдържание на метал в рудите е от 3 до 5%.

Медните руди са значително по-бедни на метал - от 0,5 до 2,0% (в „Медет" средното съдържание е 0,44% почти изчерпано). Основните находища на медни руди са в Същинска Средна гора - в „Медет" (запа­си 15 млн. т), „Асарел" (запаси 365 млн. т), мина „Радка", Панагюрс­ките колони, и в Етрополския балкан - особено в мина „Елаците" в Етрополско (запаси 220 млн. т - с най-високо метално съдържание). Медни руди се добиват също в Бургаско (мини „Росен", Медни рид, Върли бряг - с общи запаси 15 млн. т), край Малко Търново (запаси 8 1млн. т), мина „Плакалница" (запаси 1 млн. т), Врачанско.