Ниското метално съдържание на рудите на цветни метали налага тяхното обогатване в района на рудниците. Процесът на обогатяване (флотация) е свъзан с използването на големи количества вода и електроенергия.Обогатителни фабрики за меден концентрат има в Медет, с.Челопеч, при мините „Радка” и „Елшица” (Панагюрско), при Върли бряг и Росен (Бургас) и Малко Търново. Нови обогатителни фабрики се изграждат в месността Елаците (Етрополско) и Асарел (Панагюрско). Оловен и цинков концентрат се произвежда в Рудозем, Лъки, Ерма река и Маджарово в Родопите, с. Устрем (Тополовградско), с.Гюешево (Кюстендилско), а също във Врачанско и Чипровци.
Получените след обогатяването концентрати са със значително по-голямо метално съдържание – 20% при медния, 52% при цинковия и 70% при оловния.
Развитие на цветната металургия. След Втората световна война бяха изградени няколко завода за цветни метали: за олово и цинк - Оловно-цинковият завод в Кърджали и Комбинатът за цветни метали край Пловдив. Оловно-цинковият завод (ОЦЗ) в Кърджали е пуснат в експлоатация през 1955 г. Той произвежда олово, цинк, оловен миниум и редките метали кадмий и бисмут. Комбинатът за цветни метали (КЦМ) в Пловдив е по-модерен тъй като в него освен основните цвeтни метали - олово и цинк, се извличат още молибден, волфрам, хром, никел, както и редки метали като индий, галий, германий и др. Оловото се използва в Завода за акумулатори в Пазарджик.
Създадени са трайни производствени връзки между обогатителните фабрики и металургичните комбинати: Мадански рудодобивен район - ОЦЗ Кърджали и Лъкински рудодобивен комбинат - КЦМ Пловдив. Оловната фабрика при гр. Нови Искър (бивше Курило) преработва предимно стари метали.
Производството на електролитна (чиста) мед се осъществява в МДК между Златица и Пирдоп, а на черна мед - при гара Елисейна (сега предприятието не работи). Слитъците или блоковете от олово, мед, цинк и други метали се обработват във вид на прокат (листове, пръти, профили) от цветни метали в Комбината за обработка на цветни метали на гара Искър (София).
В резултат на увеличените производствени мощности производството на цветни метали нарасна (табл.1). Фактор за развитието на цветната металургия е увеличеното потребление на цветни метали. Те са ценна суровина за производството на кабели, акумулатори, електродвигатели, трансформатори и други изделия на машиностроенето. Значение в тази насока има и добрият прием на на нашите цветни метали на международния пазар.
През 2003 г. в страната са произведени 163,0 хил. т олово и цинк. 67,0 хил. т електролитна мед и 1992 т алуминий (табл. 1).
Т а б л. 1
Производство на цветни метали
| Производство | 1939 г. | 1960 г. | 1989 г. | 1990 г. | 2003 г. |
| олово хил. т | 9 | 40 | 101,5 | 67 | 163,0 |
| цинк хил. т | - | 17 | 95,0 | 75 | |
| алуминий т | - | - | 4554,0 | 4554 | 1992 |
| електролитна мед | - | 14 | 55,8 | 24 | 67 |
| хил.т. |
Нуждите на страната от алуминий, алуминиеви профили и алуминиево фолио непрекъснато растат, тъй като тези изделия намират все по-голямо приложение в самолетостроенето, автомобилостроенето, корабостроенето, електротехническото машиностроене, строителството, в хранително-вкусовата промишленост.
Алуминият е един от най-търсените метали в света, тъй като има редица положителни качества: по-лек от всички широко употребявани метали, лесно се обработва, силно устойчив е на корозия, добър проводник е на електричеството, по-евтин от медта, ковък, влиза в сплави с други леки цветни метали. Във връзка с това бе изграден Завод за алуминиеви профили и алуминиево фолио в гр. Шумен. Суровини получава от ОНД, Сърбия, Словения и Унгария.
Със. закриването на голям брой мини за добив на руди на черни и цветни метали, което започна от 1992 г., се нанася тежък удар на българската черна и цветна металургия. Остават твърде малко участъци за добив на руди, които не са в състояние да осигурят пълноценна металургична дейност. Очевидно налага се да се потърсят възможности за увеличаване дела на вторичните метални суровини с оглед по-пълното задоволяване потребностите на населението. Над 78 фирми произвеждат изделия от цветни метали.
Райони на цветната металургия. Териториалното разположение на предприятията на цветната металургия е под влияние на нейните производснвени особености (суровиноемкост, енергоемкост и водоемкост). На тази основа у нас са формирани два производствени района.
Родопският район се развива на базата на оловно-цинковите руди в Родопите, електроенергиятя от ВЕЦ и водите от реките и язовирите. Към него се включват всички предприятия за добив и обогатяване на оловно-цинкови руди, както и металургичните комбинати в Пловдив и Кърджали. Районът е специализиран в производството на олово, цинк, редки и благородни метали, а също и на някои химически продукти.
Средногорският район е специализиран в производството на електролитна мед и някои химически продуки (сярна киселина, син камък и др.). Основно предприятие в района е МДК „ Пирдоп”, който потдържа производствени връзки с предприятието за производство на черна мед при гара Елисейна и с други фабрики от страната. В района се намира МОК „Елаците”, който осигурява руден концентрат за медодобивното производство.
Развитието на металугията има негативно въздей-ствие върху състоянието на естествената природна среда. Кариерният начин на добиване на руди на цветни метали предизвиква големи нарушения на ланд-шафтите и загуба на ценна обработваема земя. Самото металургично производство причинява замърсяване на въздуха, почвие и водите. (На отрасъла се падат 27% от сумарното замърсяване на речните води в страната.) Особено вредно за живите организми е замърсяването с тежки метали. Всичко това поставя екологичните проблеми сред най-важните в бъдещото развитие на металургията в България.От стопанска гледна точка голяма значимост имат и проблемите, свързани с икономическата ефективност на рудодобивите, флотационните и металургичните предприятия.В тази връзка през последните години са предприети мерки за преструктуриране на рудодобива и поетапно закриване на неефективните производствени мощности. Ограни-чената суровинна база на станата и ниското метално съдържание в рудите налагат прилагане на съвременни технологии за тяхната дълбочинна преработка, както и по-широко използване на вторични суровини на цветни метали.
Металургията е един от най-важните отрасли на промишлеността. Затова и в бъдеще е наложително нейното развитие, при условие че се постигне по-рентабилно металургично производство.Възможностите за постигането на по-голяма икономическа и екологична ефективност на металургичните мощности се свързват с провеждащия се у нас процес на приватизация.Пример в тази насока е приватизационната сделка с белгийската компания „ Юнион миниер”, която през септември 1997 г. закупи 56% от МДК ”Пирдоп”. Според условията на договора фирмата-купувач се задължава едновременно с разширяването на производството да осигури средства за подобряване на екологичната обстановка в района на комбината. Същите условия са залегнали и в договора с ирландската фирма „Наван Рисърсис”, закупила МОК ”Челопеч”.
Съгласно приетата от правителството Програма за преструктуриране на стоманодобива е взето решение 70% от акциите на „Кремиковци" АД да бъдат предложени на външни инвеститори.
През 2000 г. КЦМ край Пловдив бе прива-тизиран от РМД към комбината и модернизиран, в резултат на което в него вече се произвеждат не 12, а 18 вида метали, и то редки метали като индий, галий, германий, циркон, както и благородни метали.
Основните проблеми, стоящи пред металургията, са технико-технологически, социални и екологични. От технико-технологичните важно място заема обнов-лението на производствените мощности, което ще повиши икономическата ефективност и ще доведе до подобряване на екологичната обстановка в районите на металургичните комбинати.
Наложително е по-широко използване на вторични суровини от черни и цветни метали, оползотворяването на отпадъците чрез комплексно използване и дълбочинно извличане на всички полезни компоненти от рудите. В тази насока е и проектът за изграждане на завод за преработка на отпадъци от оловно-цинковото производство край гр. Кърджали.
Исторически и етимологични данни за металите
Олово
Оловото е вероятно един от първите метали, които ще бъдат произведени до Ман. Бисери на метална инициатива и мед бяха намерени при археологически пласт X при Катал Хуик, Kоня, Анатолия, Турция, излязъла с в около 6500 пр.н.е.
Може би първото писмено споменаване като " ABARU" е на плочки на вавилонец, намерени в библиотеката на асирийският крал Ашурбанипал (668 - 626 пр.н.е.). Някой на тях включва химн към Джибил (GIBIL), богът на пожарите. По време на разкопки на града на Ашур е намерено оловно парче, тежащо 400 килограма, което датира от 1300 г. пр.н.е.. В папирусът на Еберс, египетско резюме на медицината, датирано около 1550 пр.н.е., оловото е споменато, а също и в старият завет.
Начина, по който праисторически хора, са извлечали оловото от неговите минерали не е известе, но има следи от много елементарни пещи, направени от камък, където тези хора са загрявали минералите на оловото с огньове, за да извличат елементът.
През пети век пр.н.е. римляните правят обширни изследвания на оловни залежи в целият Иберийски полуостров. В периода от 700 от н.е. до 1000 от н.е. германските мини за олово и сребро, в долината на р. Рейн и в планините Харц, са били много важни, точно както тези в Саксония, Силезия и Бохемия през 13-и век.