Смъртта на Ева Перон е тежък удар за страната. За своя кратък живот, Първата дама се превръща в най-известната жена в Латинска Америка, символ на новото лице на Аржентина, крепител на работническата класа в страната и надежда за едно по-добро бъдеще Във време , в което аржентинките нямат право да гласуват и дори да носят панталони, Ева Дуарте е не просто подчинена на съпруга си, а негов равноправен партньор в живота и политиката, гаранция за неговия управленски успех и идеал за всяка бедна аржентинка. По нейно време милиони са инвестирани в строителство на къщи за крайно нуждаещите се ,за образование и здравеопазване. По нейна инициатива аржентинските жени получават правото да гласуват. Безспорно действията на Ева Перон имат за цел в голяма степен да пропагандират режима на съпруга й – милионите жени, получили право на глас, ще го дадат за Хуан Перон. Със смъртта на Ева Перон ерата на Хуан Перон започва да залязва…
Хуан Перон спечелва втори мандат през 1951 год. Генералът се изправя пред сериозни икономически трудности, които започват още в края на първия му мандат. Специалният конгрес, свикан от президента с цел решаване на разногласията и проблемите , не дава очакваните резултати. Генералът вече не може да разчита на подкрепата и авторитета на Ева Дуарте и трябва сам да се пребори с влошаващото се положение в страната. Скоро страната ще преживее сериозни сътресения. Противниците на президента организират кървави терористични актове, които отнемат много човешки живота. На 15 април 1953 две бомби избухват по време на митинг на централния площад на Буенос Айрес. 7 души са убити, а 95 – ранени. Датата 15 юни 1955 се превръща в истинска трагедия след неуспешен опит за държавен преврат , в който е използвана авиацията. Броят на загиналите е шокиращ – 364 души. Подобни атентати и кървави сблъсъци са често явление в историята на региона през втората половина на 20 век. Последва разрив с Римокатолическата църква – един от верните съюзници на Перон –който допълнително влошава състоянието на режима. Ватиканът има за цел създаване на Католическа политическа партия , на което Перон се противопоставя. Правителството възнамерява да легализира проституцията, да разреши разводите и да раздели Църквата от Държавата, което води до окончателно влошаване на отношенията. Перон вече не може да разчита на един от най-верните си съюзници. Президентът е и силно критикуван заради отношението си към изтъкнати хора на изкуството , политици и интелектуалци, които биват преследвани и често напускат страната заради несъгласието си с действията му. Военните също обръщат гръб на генерала и единствената му подкрепа остават профсъюзите, които призовават правителството на Перон да остане на власт.
Краят на почти 10-годишното управление на Хуан Перон е сложен на 16 септември 1955 с преврат, начело на който застават генерал Едуардо Лонарди, генерал Педро Еухенио Арамбуру и адмирал Исак Рохас. Събитието остава в историята като „Revolución Libertadora”. В боеве между привържениците на режима и превратаджиите загиват около 200 души. Перон подава оставка и търси политическо убежище в съседен Парагвай, където по това време на власт е личният му приятел Алфредо Стреснер. По-късно Перон живее известно време в Панама.Там се жени за Мария Естрела Мартинез – певица в нощен клуб. Двамата се установяват трайно в Испания , но кариерата на Перон в политиката далеч не е приключила.
3.Години на хаос и нестабилност
Междувременно в Аржентина президентският пост е зает от генерал Лунарди. Помирителният му тон не се нрави на сподвижниците му и по-малко от два месеца след като заема президентския пост , Лунарди бива сменен от Педро Еухенио Арамбуру – другият организатор на преврата срещу Перон. Перонистите са подложени на гонения , прави се опит всеки спомен за Хуан Перон и съпругата му да бъде заличен. Политическият живот след ерата на Перон се характеризира с военни диктатури , несигурност и социални проблеми. Изборите в много случаи са фиктивни и вотът на избирателите се подменя. След като Арамбуру завършва мандата си, на власт идва Артуро Фрондизи, считан за модерен политик, постигнал успехи в икономически план. Фрондизи е склонен да отмени забраната върху партията на Перон и дори се среща с ръководителя на Кубинската революция Фидел Кастро и с легендарния марксистки революционер Ернесто „Че Гевара”, което кара военните да се отдръпнат от него. Кубинската революция от 1959 е разтърсила цяла Латинска Америка и идеите на комунизма намират почва в много страни от региона. Военните с традиционно крайнодесни убеждения се противопоставят твърдо на всякакво сближаване с комунистически държави като Куба. Успехите на Фрондизи в областта на икономиката му спечелват доверието на средната класа. Въпреки това размириците в Латинска Америка и кризата в Куба разтърсват и режима на аржентинския президент. Неутралната позиция на Фрондизи, както и смутовете в собствената му партия , водят до отстраняването му от длъжност чрез поредния военен преврат в историята на страната.
Новият президент Хосе Мария Гуидо заема поста около година, започвайки период на „нормализация”, след което управлението за период от 3 години е поето от Артуро Умберто Илиа. Избирането му е подпомогнато в голяма степен от армията, която не позволява на Перонистите да излъчат свой кандидат за държавен ръководител. Новият президент взема изненадващи решения – забраната над партията на Перон е отменена , както и над Комунистическата партия. Илиа предприема и друга важна стъпка за страната – установена е минимална надница с цел да се избегне експлоатацията на работниците и да се осигури стабилен доход на най-бедните членове на аржентинското общество. Образованието е сериозен приоритет на правителството, което има амбицията да премахне високата неграмотност сред населението. В икономически план режимът на Илиа постига безспорни успехи – безработицата намалява от 8,8 % на 5,2%, брутният вътрешен продукт нараства значително , а външният дълг намалява.
На последвалите избори Перонистите излъчват свои кандидати и печелят най-много гласове, което предизвиква сътресение в армията , тъй като голяма част от нея има анти-перонистки възгледи. Последва организирана кампания срещу правителството и подготовка на нов държавен преврат. Първоначално президентът отказва да сдаде властта , но виждайки нахлуващите военни в сградата му, бива принуден да подаде оставка. Още един демократичен режим бива смазан и Аржентина е изправена пред нова диктатура – новият президент Хуан Карлос Онгания , при чието управление между 1966 и 1970 се наблюдава масово потъпкване на човешките права. Онгания провежда политика на така наречения Participacionismo, според която представители на различни работни съсловия (земеделие, индустрия , занаятчийство) образуват комитети, който съветват правителството по определени въпроси. Прави впечатление, че ролята на президента в учредяването на тези комитети и членовете им е значителна. По времето на Онгания Аржентина преживява още едно кърваво събитие, останало в историята като „La Noche de los Bastones Largos”(„Нощта на дългите полицейски пръчки”) – полицията нахлува в Научния факултет на университета в Буенос Айрес , след което пребива и арестува студентите и професорите. Причината е тяхното несъгласие относно провежданите от правителството реформи в образованието. Много от тях впоследствие напускат страната. Явно е, че демократичният режим на Илия е само далечен спомен за аржентинците, които при Онгания са подложени на военна диктатура, продължила 4 години. Бунтове на студенти в Кордоба през 1969 отслабват твърдата хватка на режима.
4.Нов шанс за Перон и Аржентина
Новият президент Алехандро Агустин Ланусе прави важна крачка за съдбата на страната – поканва Хуан Перон да се върне от изгнаничеството си в Испания. Бившият аржентински държавен ръководител се завръща в родината си след 18 години изгнание, придружен от съпругата си Изабел Перон. На летището двойката е посрещната от тълпа от 3,5 милиона души и новоизбрания президент на страната Ектор Кампора, който е перонист от лявото крило (на самия Хуан Перон му е забранено да се кандидатира за президент). Близо до летището се разиграва поредният кървав спектакъл в историята на страната. Аржентинският антикомунистически съюз открива огън по членовете на лявата Перонистка младеж, при което загиват 13 души. Ектор Кампора няма за цел да заема длъжността президент за дълго – неговата задача е да проправи пътя на Перон към властта. Страната отново е в период на политическа нестабилност , което е удобен момент за бившият аржентински ръководител да се завърне на политическата сцена. Много от аржентинците виждат в негово лице спасител и надежда за просперитет на страната, какъвто е имала при първото му управление. Това е причината и за убедителната му победа на изборите през 1973 година с 62%. Постът вицепрезидент се заема от съпругата му Изабел Перон. Противоречия и омраза между самите перонисти обаче заплашват мира и стабилността. Причината е ,че перонисткото движение има лява и дясна фракция , които са в остър конфликт помежду си.