2 Хуан Перон и издигането му до властта (стр. 3 из 5)

Мандатът на Перон продължава твърде кратко, тъй като той умира на 1 юли 1974 на 79 години. Отива си една от най-емблематичните фигури в историята на Латинска Америка – политик, изградил своя идеология , която има последователи и досега – няколко аржентински партии днес се определят като перонистки. Въпреки недостатъците на управлението си Хуан Перон успява да постигне значителни успехи в областта на икономиката и подобряването на условията на живот на най-нуждаещата се част от аржентинското общество. Потискането на опозицията и ограничената свобода на словото обаче са причина Перон с основание да бъде считан за диктатор. Както повечето латиноамерикански политици на своето време Перон остава противоречива личност, чието влияние се усеща и до днес в Аржентина.

След смъртта му на съпругата му Изабел се пада тежката задача да решава съдбата на изпадналата в криза държава. Неопитна в политическото отношение , тя се оставя да бъде президент-марионетка, докато истинската власт е в ръцете на Хосе Лопез Рега – министър по социалните въпроси в правителството. За разлика от Ева Перон, Изабел не се радва на популярност и обич сред народа , което я прави уязвима за военните , решили да я премахнат. Тя е свалена с безкръвен преврат през 1976 година и след като е държана пет години под домашен арест, й е позволено да напусне Аржентина, след което се установява отново в Испания.

Изабел Перон поздравява аржентинския народ. Първият президент-жена на Аржентина не успява да постигне славата и обичта сред народа, на които се радва предшественичката й Ева Дуарте.

5.”Мръсната война”

За Аржентина междувременно настъпват годините на така наречената „Мръсна война”, по време на която хиляди аржентинци биват преследвани, измъчвани и убивани, а много граждани изчезват безследно. „Мръсната война” продължава главно в периода 1976-1983 при управлението на генерал Хорхе Рафаел Видела, който застава начело на военната хунта, свалила Изабел Перон. Правителството на Видела арестува всички заподозрени в антиправителствена дейност, ограничава гражданските свободи, забранява стачките и профсъюзите. В началото на режима Видела получава подкрепа от САЩ, които се страхуват от разпространилия се из цяла Латинска Америка марксизъм. След избирането на Джими Картър за американски президент Щатите прекъсват отношения с Аржентина и ги възобновяват едва по време на управлението на Роналд Рейгън. В икономически план правителството не съумява да преодолее трудностите, а пропастта между бедни и богати става все по-голяма. През този период страната се включва и в операция „Кондор” – кампания на държавен тероризъм и провеждани от разузнаването операции под контрола на латиноамерикански диктатори с цел контролиране и отстраняване на противници на режима. При множество покушения са ликвидирани видни политици-социалисти от Чили, Парагвай, Уругвай и други латиноамерикански държави.

Видела отстъпва властта през 1981 година, след което за кратък период от време на кормилото на властта се сменят трима президенти : Роберто Едуардо Виола, Карлос Лакосте и Леополдо Гартиери. Галтиери бива приветстван от САЩ, които вярват, че неговото управление е преграда против комунизма в Аржентина. Неспособността на генерала да се справи с икономическите трудности в страната е очевидна, което довежда до масови протести срещу управляващата военна хунта. Осъзнавайки ниската си популярност сред народа, Галтиери прави рискован ход , който ще му коства политическата кариера. Решен да заложи на патриотизма на аржентинците, Галтиери нарежда инвазия на Фолклендските острови, които са владение на Великобритания, но Аржентина счита за свои. Великобритания изпраща свои войски, които да възстановят реда, което дава началото на продължилата от 2 април до 14 юни Фолклендска война, по време на която умират 649 аржентинци и 255 англичани. На 14 юни аржентинците капитулират. След капитулацията на Аржентина Галтиери е свален от власт и съден заедно с останалите диктатори за множество убийства, отвличания и други престъпления.

6.Аржентина по пътя на демокрацията

През 1983 година демокрацията в страната е възстановена и тя тръгва по демократичен път на развитие, който продължава и днес. Десетилетията , белязани от чести преврати , грубо посегателство на човешките права и хаос в обществото, отстъпват място на демокрация и мир. Заслужава да се отбележи, че дори и днес Перонизмът в Аржентина е запазил своята популярност – настоящият президент Нестор Кирхнер също принадлежи към партия , определяща се като Перонистка.

ЧИЛИ

1. Салвадор Алиенде и „Чилийският експеримент”

В модерната история на Латинска Америка Чили е може би най-известният пример за държава, където дълги години управлява репресивен режим, а противниците на режима биват преследвани и избивани. Ключова фигура в политическия живот и съдбините на Чили изиграва генерал Аугусто Пиночет – една от най-противоречивите фигури в историята на региона и личност, оставила дълбоки следи в живота на страната.

До 70те години на 20 век Чили успява да избегне политическия хаос и насилие, които властват в съседни латиноамерикански държави. В периода 1964-1970 година начело на държавата застава Едуардо Фрей Монталва, който провежда мащабни реформи в държавата в сферата на образованието , селското стопанство и жилищното устройство. Президентът среща съпротива в лицето на консерваторите, както и на левите сили. Предстоящите избори през 1970 година изглеждат решаващи за историята на Чили. На политическата сцена се появява „Unidad Popular” – коалиция от различни политически сили , които застават зад кандидатурата на Салвадор Алиенде – лекар, който дълги години заема ръководни постове в държавата и до 1970 год има три неуспешни кандидатури за президент. По убеждения Салвадор Алиенде е марксист , а „Unidad Popular” се състои от социалисти, комунисти и радикали. Вероятната изборна победа на Алиенде тревожи правителството на САЩ – близките отношения на кандидат-президента с кубинския лидер Фидел Кастро засилват опасенията на Вашингтон , че Чили може да се превърне вън втора Куба. Въпреки, че идеологията на Алиенде рязко се различава от съветския модел и самият той открито осъжда нахлуването на съветски войски в Унгария (1956 год) и Чехославакия (1968 год) , американското правителство се намесва в политиката на Чили и се опитва да попречи на Алиенде да спечели изборите. Опасенията на Вашингтон се дължат отчасти на факта, че много американски корпорации, разработващи богатите залежи на полезни изкопаеми в страната, могат да бъдат национализирани при евентуална изборна победа на Алиенде. ЦРУ вливат средства в кампанията на Хорхе Алесандри – основният противник на Алиенде – и подкрепят стачки в минното и транспортното дело. От своя страна, американците твърдят , че кампанията на Алиенде е финансирана от комунистическа Куба. Въпреки намесата на САЩ, Алиенде печели изборите с минимална преднина пред Хорхе Алехандри.

Новият президент полага клетва на 3 ноември 1970 година , след което започва да изпълнява своята социалистическа платформа , наречена „La vía chilena al socialismo”( „Чилийската пътека към социализъм”). Тя включва : национализация на някои от водещите индустрии(минното дело и банковото дело), администрацията ,здравеопазването, както и образованието , където тече кампания „чаша топло мляко за всяко дете”. Планът на правителството включва и преразпределение на земите( започнат още по времето на Едуардо Фрей Монталва). Другата важна задача, която си е поставил кабинетът , е значително подобрение на стандарта на живот на най-бедната прослойка на чилийския народ. За целта Алиенде предвижда да намали безработицата , като назначи хора в национализираните предприятия или в други публични сектори. Държавният глава иска да стабилизира икономиката възможно най- бързо, тъй като максималният мандат на президентите в Чили е 6 години. Икономическата програма на министър Педро Вушкович дава изключително обнадеждаващи резултати през първата година от мандата на Алиенде – 12% ръст в индустрията, 8,6% ръст в брутния вътрешен продукт, както и рязко намаляване на инфлацията и безработицата. За съжаление, правителството не успява да задържи тези нива и през 1972 година инфлацията рязко се увеличава, а основни търговски артикули буквално изчезват от рафтовете на магазините. Напрежението се покачва, когато през 1971 година на посещение в Чили пристига кубинският президент Фидел Кастро – визитата е свързана с подновяването на дипломатическите отношения между двете държави. Едномесечният престой на кубинския лидер в Чили и многото му публични изяви са причина за безпокойство в дясното политическо пространство, както и в САЩ. Сближаването между двете държави е считано за недвусмислено доказателство, че Чили е поела по пътя на Куба. 1972 година е белязана от стачки в държавата, които допълнително дестабилизират правителството. Профсъюзите постепенно се обръщат срещу Алиенде , а напрежението в държавата расте. Чилийският конгрес не одобрява водената от президента политика и близките му връзки с Куба , поради което в повечето случаи възпрепятства предложенията му.

Важна роля в съдбата на страната в този период заема САЩ. Още след избирането на Алиенде за президент, президентът Ричард Никсън нарежда на ЦРУ и на Държавния департамент да окажат икономически натиск на страната. Това донякъде обяснява и неуспеха на правителството. Назряващото напрежение в държавата повдига въпроса за военен преврат , който да свали кабинета. Рязко намаляващата цена на медта , съчетана с огромната инфлация, водят до хаос в държавата. На 29 юни 1973 година е направен неуспешен опит за държавен преврат начело с полковник Роберто Сопер. На политическата сцена междувременно се появява ново лице – началникът на армията генерал Карлос Пратс е сменен от генерал Аугусто Пиночет – военен, който до този момент стремително се изкачва във военната йерархия. През август 1973 година Върховният съд обвинява президентът в опит да наложи тоталитарна, противоконституционална управленска система.