2 Хуан Перон и издигането му до властта (стр. 5 из 5)

Любопитна е по-нататъшната съдба на генерал Пиночет , който до края на живота си успява да избегне тежестта на закона. До 1998 година той остава главнокомандващ на армията и доживотен сенатор – пост, който му осигурява имунитет. По време на пътуване до Великобритания по медицински причини през същата година, генералът е арестуван по заповед от испански трибунал , за да отговаря за убийствата на испански граждани в Чили по време на управлението си. Пет дни по-късно му е повдигнато обвинение за убитите , измъчвани и безследно изчезнали чилийци. След престой под домашен арест във Великобритания , генералът е освободен и се завръща в родината си, където срещу нето е образувано дело за нарушаване на човешките права. Пиночет е обвиняван и за сериозни данъчни измами, от които се е облагодетелствало цялото му семейство.

Генерал Аугусто Пиночет в последните си години.

На 23 ноември 2005 Пиночет е поставен под домашен арест поради обвинения в неплащане на данъци и подправяне на документи, както и в скриване на информация за своето финансово положение. Обвиненията са предявени, след като Върховният съд на Чили отново лишава бившия диктатор от имунитет от съдебно преследване. Проведената седмица преди това медицинска експертиза установява, че 90-годишният Пиночет е способен да отговаря пред съда. По-късно е привлечен в съда и по дела за изчезване на дисиденти.Съдебните спорове се проточват няколко години, без бившият диктатор да бъде осъден. На 25 ноември 2006 година генералът празнува 91- вия си рожден ден и прави изявление, в което поема цялата отговорност за случилото се през 15-те години на управление. В изявлението си Пиночет заявява : „Днес, когато моите дни са преброени, искам да кажа, че не изпитвам към никого злоба и че повече от всичко обичам своята родина. Признавам политическата отговорност за всичко извършено от мен. То бе направено с една единствена цел – да укрепи Чили и да се избегне разкола на страната””. На 3 декември генералът получава сърдечен удар, а на 10 декември умира във Военната болница в Сантяго. Кончината на чилийския държавник предизвиква смесени реакции в чилийското общество. Роднините на загиналите и безследно изчезнали по време на режима ликуват , докато поддръжниците на генерала оплакват своя водач. Аугусто Пиночет е погребан с почести като бивш главнокомандващ , но в страната не е обявен национален траур. Единственото правителствено лице, което присъства на погребението, е министърът на отбраната. Настоящият чилийски държавен глава Мишел Блачелет, чийто баща е сред жертвите на режима, публично отказва да присъства на поклонението. Бившият британски премиер Маргарет Тачър заявавя , че е дълбоко опечалена от смъртта на Пиночет. Така една от най-емблематичните личности в историята на Латинска Америка си отива обичана и мразена , разделяйки на две обществото дори и в смъртта си. Безспорно управлението на генерала спасява Чили от хаоса и му проправя път към икономическо развитие, превърнало го в една от най-проспериращите латиноамерикански държави. Също толкова вярно е и, че това правителство управлява с антидемократични и антихуманни приоми. Именно изпълнената с противоречие и трагедии история на Чили превръща тази страна в един от най-показателните примери за трудната съдба на латиноамериканските народи.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

През втората половина на двадесети век Латинска Америка изживява едни от най-трудните моменти в историята си - време, изпъстрено с бедност, потъпкване на човешките права и липса на надежда за бъдещето в латиноамериканеца. В днешно време гладът, нищетата и неграмотността в региона продължават да бъдат сериозен проблем. За щастие повечето латиноамерикански държави днес се управляват от демократични правителства, които водят държавите си към стабилизация и едно по-добро бъдеще. Все пак оформилият се съюз между президентът на Венесуела Уго Чавес, кубинският лидер Фидел Кастро и боливийският президент Ево Моралес предвещава поява на бъдещи проблеми в района.

Остава надеждата , че латиноамериканските държави ще успеят да се откъснат от крайнолевите и крайнодесни идеологии и да поемат по един по-добър и мирен път на развитие.

ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ

”История на Латинска Америка” – Франсоа Шевалие

”Години на промяна” – Хенри Кисинджър

”Evita: The Woman Behind the Myth” – документален филм на A&E Television Networks

„Речник на съвременната история” – Дънкан Тоусън

„Енциклопедичен речник по история на – светът и България” – Димитър Вачков

http://en.wikipedia.org/wiki/Juan_Peron

http://en.wikipedia.org/wiki/Peronism

http://en.wikipedia.org/wiki/Eva_Perón

http://en.wikipedia.org/wiki/Isabel_Martínez_de_Perón

http://en.wikipedia.org/wiki/Dirty_war

http://en.wikipedia.org/wiki/Operation_Condor

http://en.wikipedia.org/wiki/Falklands_War

http://en.wikipedia.org/wiki/Allende%2C_Salvador

http://en.wikipedia.org/wiki/Augusto_Pinochet

http://en.wikipedia.org/wiki/Chile_under_Pinochet

http://en.wikipedia.org/wiki/1973_coup_in_Chile

http://www.fsmitha.com/h2/ch24u.html

http://www.britannica.com/eb/article-33087/Argentina

http://www.worldpress.org/Americas/1591.cfm

http://hrw.org/english/docs/2006/12/10/chile14805.htm