2 Хуан Перон и издигането му до властта (стр. 1 из 5)
РЕФЕРАТ
„Латинска Америка през Студената война”
Автор: Добромир Василев, XI г клас, АГ „Гео Милев”
СЪДЪРЖАНИЕ
1.Резюме
2.Аржентина:
2.1.Хуан Перон и издигането му до властта
2.2.Аржентина по пътя на Перонизма
2.3. Години на хаос и нестабилност
2.4. Нов шанс за Перон и Аржентина
2.5.”Мръсната война”
2.6. Аржентина по пътя на демокрацията
3.Чили
3.1.Салвадор Алиенде и „Чилийският експеримент”
3.2. Ерата на генерал Аугусто Пиночет
3.3.Чили след края на хунтата
4.Заключение
5.Използвани източници
РЕЗЮМЕ:
През втората половина на 20 век Латинска Америка придобива все по-важно икономическо и геополитическо влияние на световната сцена. Историята на този регион след края на Втората световна е белязана от кървави военни преврати, политически хаос, икономическа нестабилност и грубо потъпкване на човешките права. В латиноамериканското общество се наблюдава огромно финансово разслоение, което предопределя бъдещи конфликти. През периода на Студената война латиноамериканските народи неволно са въвлечени в противоборството между САЩ и Съветския съюз, а идеологиите на комунизма, фашизма и анархизма завинаги оставят своите кървави следи върху страните от региона. В периода 1945-1989 почти няма държава от Латинска Америка, в която да не са извършвани преврати, съпътсвани с масово насилие , убийства и репресии. Опитите за демократично развитие на държавите биват смазвани, а гладът и мизерията преследват народите на Латинска Америка.
Настоящият реферат ще се спре на някои основни събития , държави и личности, които са особено важни за историята на Латинска Америка. Управлението на Хуан Перон и съпругата му Ева Дуарте в Аржентина, превратът на генерал Аугусто Пиночет и по-нататъшната съдба на Чили, както и Сандинисткото движение и неговата дейност в Никарагуа са основни теми в реферата. Той ще се опита да даде изчерпателна информация и безпристрастна оценка на противоречивата история на Латинска Америка. Хронологическата рамка на реферата е в периода на Студената война, но накратко се разглежда и състоянието на конкретната държава в днешно време и отпечатъкът, който историческите събития са оставили върху нея.
АРЖЕНТИНА
1.Хуан Перон и издигането му до властта
Генерал Хуан Доминго Перон (1895-1974 год.)
Безспорно най-важните и влиятелни фигури в политическия живот на Аржентина през втората половина на 20 век са фамилията Перон – Хуан Перон и двете му съпруги Ева Дуарте и Изабел Мартинез де Перон. Хуан Доминго Перон е роден в град Лобос през 1895 година. Амбициозният младеж се записва във военно училище още на 16 и стремително си пробива път в йерархията. През 1938 е военен наблюдател в Европа и има възможност да посети Франция, Испания, Германия, Унгария, Албания, Югославия, както и Италия , където добива непосредствени впечатления от правителството на Бенито Мусолини. Без съмнение обиколката из Европа оказва силно влияние на Перон, запознавайки го с управленските и политически модели на Стария континент – полезен опит, който впоследствие ще му помогне в държавническите дела.
През 1943 военните в Аржентина подготвят преврат, с който да свалят правителството на Рамон Кастильо. Хуан Перон е част от заговора и след осъществяването на преврата започва бавното му, но сигурно издигане в управленските среди. След преврата президент става генерал Артуро Раусон , но мандатът му продължава едва 4 дни заради разногласия с приближените си. След като подава оставка , Раусон е назначен за посланик в Бразилия,но личността му ще играе роля в политическия живот на Аржентина и занапред. Следващият президент генерал Педро Пабло Рамирез е начело на държавата по-малко от година, след което е сменен от генерал Еделмиро Хулиан Фарел. През това време Хуан Перон се устремява към властта, заемайки различни държавни постове Заслуга за издигането му имат не само амбицията и интелектът му,но и фактът, че се обвързва със социалистически и синдикалистки движения. Перон дава примамливи обещания на работниците , с които спечелва тяхното доверие и подкрепа. В представите на аржентинците той е приятел на бедните и трудовите хора.
По време на управлението на Еделмиро Фарел Хуан Перон се издига до вицепрезидент и секретар по военните въпроси. В собствените му военни редици обаче назряват проблеми – военният си е спечелил много врагове, които се боят от нарастващата му популярност. На помощ му се „притичват” профсъюзите , които организират масови демонстрации за освобождаването му от ареста. Четири дни след като е освободен от затвора , Перон предприема вероятно най-важната стъпка в личния си и политически живот – сключва брак с Ева Дуарте – аржентинска актриса , една от най-големите звезди в радиото по онова време. Бъдещата двойка се запознава през 1944, когато мощно земетресение отнема живота на 6000 човека в град Сан Хуан. Перон подема инициативата известни актьори от радиото и киноиндустрията да събират пари в помощ на пострадалите. На гала вечерята дадена в чест на успешното завършване на начинанието , Хуан и Ева се срещат за първи път. Връзката им разбунва духовете в кръга на Перон. Двамата принадлежат към различни обществени класи, за които по онова време не е обичайно да се смесват. Освен това съвместно съжителство без брак е считано за аморално в католическа държава като Аржентина, където църквата има изключително силни позиции. Възрастовата разлика между двамата е значителна – когато се запознават Хуан Перон е на 48 години, а Ева Дуарте едва на 24. Те се превърнат в една от най-известните и обичани двойки по света и изиграват решаваща роля за съдбините на Аржентина.
Хуан и Евита Перон – символи на новата Аржентина
2.Аржентина по пътя на Перонизма
Амбициран след освобождаването си, Перон се кандидатира за президентски пост на изборите през 1946 и го печели. Първата му задача е да се погрижи за работническата класа, която му е помогнала в решаващ момент. Политиката на новия държавен глава е основана на неговата нова идеология, наречена Перонизъм – тя се гради на няколко основни принципа:
- Силно авторитарно централизирано правителство със строг контрол върху опозиционните сили
- Недопускане на чужди влияния и намеса в политиката на Аржентина – политика, доближаваща се до изолационизъм.
- В икономическо отношение подходът не е нито социалистически, нито капиталистически , а по-скоро съчетание между двата.
В действителност Перон олицетворява масовата държава-нация и скъсва с политиката на либералната олигархия , царяла дотогава в страната. Идеологията му често е определяна като фашистка – допълнителен повод за това е фактът, че Перон открито изразява възхищението си от италианския Дуче Бенито Мусолини. Много бивши нацисти нелегално преминават в Аржентина и живеят там в изгнание, което допълнително придава фашистки уклон на политиката на Хуан Перон. Държавният глава има амбициозна програма за индустриализация на страната и през 1947 обявява петгодишен план за възход на националната индустрия. Подобряването на условията на труда за работниците среща несъгласието и съпротивата от страна на средната и висшата класа в страната, свикнала да се отнася презрително с тях. Перон вдига драстично надниците на работниците и по време на неговото управление те имат невиждан дотогава стандарт на живот – факт, който неминуемо увеличава доверието в новия държавен глава. В някои отношения политиката на новия президент е изключително напредничава: въведено е обществено осигуряване, трудови съдилища, професионални правилници, жилищно устройване и т.н.В икономически план държавният глава следва политика на държавна индустриализация и национална независимост, предлагайки модел за една авторитарна и популистка държава-нация. Той се идентифицира с този модел,;доказателство за това e и фактът, че Перонистката партия продължава да съществува много след неговата смърт през 1974. Перон се радва на традиционно силна подкрепа от страна на профсъюзите, военните и Църквата.
Наред с положителните страни на управлението на генерала обаче се наблюдава и липса на свобода на словото. Възхищаващ се на италианския диктатор Мусолини, Перон започва да използва някои негови приоми. Изразяването на мнение против правителството коства работата на всеки един аржентинец, а опозицията е притисната до стената. Вестници, позволили си да пишат против действията на правителството, биват затваряни.
Не може да се отрече фактът , че за голямата популярност и доверие, на които се радва Перон сред определени кръгове от аржентинското общество, заслуга има харизматичната му съпруга Ева Дуарте. Когато Перон се кандидатира за президент, тя използва известността си сред народа, за да осъществява популистка предизборна агитация чрез радиопредаванията, които води. По време на предизборната кампания на Перон Ева Дуарте неизменно го придружава на обиколки из цялата страна. Широката й популярност, личностното й обаяние, както и защитата на работниците, я превръщат в икона за определена част от аржентинския народ. Доверието , което вдъхва на обикновените хора, компенсира авторитарния стил на управление на съпруга й. Останалите са скандализирани от свободното й поведение и проявяват неприязън към нея. Веднага след избирането на съпруга й за президент, госпожа Перон започва активно да участва в политическия живот на страната. През 1947 тя предприема пътуване из Европа, като най-запомняща се остава срещата й с испанския държавен ръководител генерал Франсиско Франко, завзел властта след продължилата 3 години опустошителна Гражданска война. Ева Перон е посрещната изключително радушно в страната, а Франко й връчва авторитетна награда – испанският ръководител се стреми да поддържа добри отношения с Аржентина, тъй като собствената му страна му е изпаднала в политическа изолация. За аржентинските историци посещението на Ева Перон в Испания и срещата й с авторитарния Франко дава допълнителни поводи да се обявява тясна връзка между Перонизма и фашизма. Амбициите на Ева Перон са големи – през 1951 тя изявява желание да заеме вицепрезидентския пост. Въпреки че военните са вбесени от поведението й, работническата класа я подкрепя безрезервно. Първата дама е спечелила тяхното доверие, определяйки се като жена от народа, която „знае какво е да си гладен и да търпиш нищета”. След известно колебание тя решава да се оттегли от надпреварата, оставяйки на съпруга си да „напише страниците на аржентинската история”. Причината може би се корени и във влошеното здравословно състояние на съпругата на Перон. Тежко заболяване отнема живота й през 1952 година, когато е едва на 33 години. Приживе й е присъдена титлата „Духовен водач на нацията”.